Повечето пингвини предпочитат да спят прави, като същевременно, страхувайки се от хищници, заспиват за около 4 секунди, но правят това до 10 хил. пъти в денонощието. Това съобщи пред ТАСС орнитологът от 70-ата руска антарктическа експедиция Юрий Мизин, цитиран от в. "Русия днес - Россия сегодня".

„По-голямата част от пингвините предпочитат да спят прави или легнали по корем, притискайки лапи към гърдите си. Учените са установили, че антарктическите пингвини използват стратегията на микросъня. Те заспиват за около четири секунди, но правят това до десет хиляди пъти в денонощието. Общо за деня те събират около единадесет часа сън. Този режим е особено важен по време на периода на гнездене, когато трябва едновременно да охраняват люпилото, да наблюдават съседите и да бъдат готови за появата на хищници“, разказа ученият.

Той посочи и няколко други необичайни факта за пингвините. Например, те не летят, но развиват подводна скорост до 36 км/ч, гмуркайки се на 500 м и задържайки дишането си за 20 минути. Освен това оперението на пингвините съдържа до 30 пера на 1 кв. см с въздух вътре – идеален "термокостюм". Мащабното линеене продължава три седмици, през които птиците остават на сушата.

„Императорските пингвини са единственото топлокръвно животно, което отглежда потомството си в разгара на полярната зима. Мъжките императорски пингвини мътят яйцата два месеца – стоят на студ до минус 50 градуса, губейки половината от теглото си, докато женските си набавят храна. Поотрасналите пиленца на императорските пингвини се възпитават в своеобразни "детски градини" – докато родителите добиват храна, за тях се грижат "възпитатели" – млади птици, които все още не са започнали да се размножават“, отбеляза Мизин.

При това температурата на стъпалата на антарктическия пингвин обикновено е около 4 градуса, което допринася не само за запазване на топлината, но и позволява свободно придвижване по леда. От замръзване лапите на пингвините спасява намаляването на топлинните загуби: горещата артериална кръв отдава своята топлина на насрещния поток венозна кръв и по този начин се охлажда.

„Такъв ефект се нарича принцип на обратния отток и е възможен поради близкото разположение на артериите и вените. Подобен механизъм на обратен отток съществува при всички птици, но при пингвините той достига най-голяма ефективност“, каза в заключение руският учен.

Императорският пингвин (Aptenodytes forsteri) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови и негов най-голям представител. Възрастните тежат 30 кг и са високи 1,1 м. Мъжкият има коремна гънка между краката си, където пази яйцето. Главата и крилете на императорския пингвин са черни, а коремът е бял. Човката е виолетово-розова. От двете страни на врата има жълто-оранжева отсенка, която избледнява малко над гърдите. Мъжкият се различава от женската по своя вид. Императорският пингвин прилича на кралския пингвин. Малките имат светлосив пух, който не блести като оперението на родителите им, а е вълнен и матов. По този начин те приемат възможно най-голямо количество топлина, която е жизненоважна за тях, понеже все още не могат да регулират телесната си температура.