Дежа вю или ирония на историята е, че отново министър на енергетиката ще бъде същият човек след като пак ни „видяха сметката“ с тока

Сънародниците ни в Либия през края на 90-те стават жертва на започналата политическа чистка в министерството. Едни дипломати са отзовани като „мръсни комунисти“, но бързащата да ги уволни Надежда Михайлова не е успяла да ги замени с „правилни седесарски кадри“… Може би никой от СДС не е искал да ходи в Либия… И не е имало българска държава, която да спаси българските граждани…

Не съм имал високи очаквания към служебното правителство. Въпреки заявките поне на този етап нищо не подсказва, че новият служебен кабинет от „домовата книга“ ще вдигне нивото над досегашните такива кабинети на Главчев. В първия ден от встъпването си в длъжност новото правителство може да впечатли само с имената. Може би служебният премиер не схвана колко е важно тези имена на министри да не са дразнещи, за да няма фалстарт на правителството. Не се получи…

По-добрият избор в такива случаи е да се търсят имена, които поне да не предизвикват недоверие, ако и да не разполагат със сериозен авторитет. Не мога да говоря по принцип и изобщо за всички министри, за които не знам почти нищо, но ще кажа какво мисля поне за двете имена, които на мен лично са ми до болка познати – Надежда Нейнски, която преди беше Михайлова, и Трайчо Трайков.

Измина четвърт век, откакто „хубавото Наде“ сдаде Външно министерство на Соломон Паси. Но не съм сигурен, че минаха две десетилетия от преодоляването на важна част от лошото й наследство – освобождаването на група български медици, които години наред гниеха в либийски затвори.

Всъщност нашите сънародници в края на 90-те години на миналия век са арестувани със сходни обвинения заедно с още над 150 граждани на други европейски държави. Другите над 140 човека са били извадени за броени дни от либийския затвор от дипломатите на техните държави. Много знаково е това, че остават зад решетките само нашите и един палестински доктор. Палестинецът няма кой да го спаси, защото няма палестинска държава. И това със страшна сила поставя въпросът дали тогава е имало българска държава, външно министерство и българска външна политика…

Сънародниците ни стават жертва на започналата политическа чистка в министерството. Едни дипломати са отзовани като „мръсни комунисти“, но бързащата да ги уволни Надежда Михайлова не е успяла да ги замени с „правилни седесарски кадри“… Може би никой от СДС не е искал да ходи в Либия… И не е имало българска държава, която да спаси българските граждани… Никой не може да върне времето и годините, които хорицата изкараха в либийски затвор.

Защо това е важно днес? Четвърт век по-късно българското външно министерство не изглежда да е преодоляло тези проблеми. И днес много българи, които пребивават в чужбина, се оплакват, че никой не вдига телефоните в нашите консулски служби и посолства, телефони, които са публикувани на сайта на външно министерство, за да може едни държавни чиновници да са в помощ на българските граждани. На тях това им е работата. Над милион българи живеят в чужбина, според различни оценки дори 1,5 или 2 милиона. Заминали са не от добро, а в търсене на поминък и нормални доходи. Утре някой от тях може да има подобен проблем. Може и в момента да има такива случаи, които нашиете медии услужливо крият. Тази тема днес ни изглежда далечна, но всеки един от нас има, ако не роднини, то поне приятели навън.

Но темата за битието на тези от нас, които все още сме тук, е не по-малко важна. Основната новина за това битие през настоящия месец са… сметките за тока. В не толкова далечната 2013 година отново около годишнината от гибелта на Васил Левски сметките за тока предизвикаха масови протести. Малко преди тези протести имаше референдум и някъде в тези дни беше заменен и министърът на енергетиката Трайчо Трайков.

Дежа вю или ирония на историята е, че отново министър на енергетиката ще бъде същият човек след като пак ни „видяха сметката“ с тока. Много е трудно неговото име да се свърже с нещо друго и различно освен със защитата на корпоративните интереси на т. нар. ЕРП-та – фирмите, които ни правят сметките за тока.

Същите тези фирми, които при всеки случай на малко по-лошо време се оказват неспособни с дни да възстановят електрозахранването на цели населени места, а дори и в хубаво време се бавят страшно много с отстраняване на дребни и стандартни аварии. Токът спира често и за дълго по две групи причини. Първо, тези фирми „максимизират печалбата си“ като не подържат и не обновяват електропреносната мрежа, изградена при социализма. Второ, „максимизират печалбата си“ като минимизират броя на работниците, който подържат за отстраняване на подобни аварии. Пестят от заплати.

Но извън конкретното битие на Трайчо Трайков като някакъв бивш „млад меринджей“ на частните инкасатори той е министърът, дал началото на дясната енергийна политика, която от позицията на енергиен производител номер едно и лидер на Балканите ни докара до днешното положение да бъдем нетен вносител на ток.

Двамата с Надежда вече Нейнски са не просто някакви посредствени политици и министри. Те са еманация и символ на най-грандиозните гафове и провали в управлението на българската десница. Не е най-фаталното в това служебно правителство, че ПП-ДБ го правят на практика еднопартийно. Трагичен е политическият знак, който те дават и посланието на този служебен кабинет: „Нищо старо не сме забравили, нищо ново не сме научили.“

И това ще мине… Дано е за кратко!