Музиката в киното помага за създаването на емоционалния свят на филма и на практика се превръща в „съавтор на режисурата“. Това мнение изрази в интервю за ТАСС заслужилият артист на Руската федерация, акордеонист и композитор Пьотър Дранга.

„Музиката в киното на практика е съавтор на режисурата и силен емоционален двигател. Филмовата музика е много рутинна и старателна работа: една тема трябва да бъде развита и адаптирана към множество сцени и състояния“, каза Дранга, цитиран от в."Русия днес - Россия сегодня". По думите на музиканта и композитор днес за него е по-интересно да работи върху създаването на „музикалния свят на филма“ и атмосферното оформление, отколкото да се занимава изключително с техническата част на процеса.

Дранга призна също, че особено обича да работи с детско съдържание и психологически драми. „Комедията по-скоро не е моето нещо. Но това, което наистина обичам безрезервно, е детското съдържание. С огромно удоволствие работя по такива проекти“, добави артистът. Пьотър Дранга е написал музиката за редица филмови и телевизионни проекти, сред които филмите „Калпазани“ („Выкрутасы“), „Враг пред портите“ („Враг у ворот“), както и за сериала „Моминско парти“ („Девичник“).

— Сега вече се говори много не за фонограма, а за изкуствен интелект. През 2023 г. вие създадохте Симфония № 1 за изкуствен интелект. Как се отнасяте днес към сътрудничеството с ИИ? Може ли той да замени композитора?

— Изкуственият интелект не е проблем, а инструмент, който помага за ускоряването на рутинните процеси и улеснява работата на музиканта. Но е важно да се разбере: той не пише музика вместо твореца. Идеята, мелодията, емоцията — всичко това все още се ражда у човека. Невронните мрежи могат да генерират нещо и дори да уцелят вкуса на аудиторията, но истинското изкуство си остава дело на автора. Затова възприемам ИИ като възможност за развитие и преминаване на ново ниво. А въпросите, свързани с използването на гласове и материали без съгласие, вече са в сферата на правното регулиране. Като цяло, колкото повече технологиите поемат рутината, толкова повече пространство има за човека за творчество и по-сложни задачи.

— Много артисти днес се опасяват, че изкуственият интелект може да замени музикантите, тъй като в класациите вече се появяват парчета, създадени от невронни мрежи.

— Трябва да се учим, да се развиваме и да надрастваме себе си. Ако си способен да създадеш нещо наистина оригинално, изкуственият интелект няма да те замени. Истинското изкуство — това са личността на твореца, неговият опит и преживявания. Невронната мрежа може да сглоби парче по вече съществуващи шаблони, но да създаде нещо живо и уникално е много по-сложно. Ние обичаме творците не само заради произведенията им, но и заради съдбата, която стои зад тях. Изкуственият интелект все още няма това — нито личен опит, нито преживявания. Затова всичко зависи от самите артисти и от тяхната готовност да бъдат истински автори.

— Когато говорите за правно регулиране на изкуствения интелект, става дума за маркиране на такива песни или за авторски права?

— И за маркирането, и за авторските права също. Мисля, че с времето ще се появят и други механизми за регулиране — всичко това все още е в процес на формиране.

— Какви според вас са основните проблеми пред младите музиканти днес?

— Струва ми се, че те нямат глобални проблеми, въпреки че трудности, разбира се, съществуват. Когато аз започвах, нямаше нито социални мрежи, нито тези възможности за популяризиране, които съществуват сега. Затова днес пътищата за реализация са дори повече. Друг е въпросът, че е важно да се търсят нови форми и да не се страхуват от експерименти. На мен ми е по-близка позицията, при която човек не се оплаква, а търси как да внесе уникалност в музикалния свят. И като цяло, разбира се, не достигат нови фестивали, съвременни сцени и формати за младите музиканти. Именно търсенето на новото движи културата напред.

— Да поговорим за вашите международни проекти. Работили сте с различни чуждестранни артисти, включително с Тимбаленд и Фарел Уилямс. Как си спомняте този опит и промени ли се отношението ви към него днес?

— С Фарел Уилямс имахме по-скоро конкурсна колаборация, а с Тимбаленд — пълноценна работа: той рапираше под съпровод на акордеон. За мен това само по себе си беше интересен опит — да постигна такъв творчески експеримент. За известно време дори бяхме в топ 10 на Billboard и тогава това изглеждаше като нещо невероятно. Сега обаче се отнасям към това по-спокойно. По-важни са не цифрите и успехът в класациите, а самото съдържание на музиката. С времето започваш да цениш повече сложните, дълбоки форми. Възприятието се променя: вече не ти се иска да прибягваш до прости решения, появява се интерес към по-съдържателно изкуство. Това е естествен процес — колкото повече опит имаш, толкова по-силен е стремежът към дълбочина.

— Някои артисти казват, че в чужбина руската култура често не бива разбрана докрай. Сблъсквали ли сте се с това в работата си с чуждестранни музиканти?

— Струва ми се, че ни разбират прекрасно. Руската музика, балет, опера, нашите композитори — това е част от световната култура. Освен това хората често усещат музиката без превод. Може да не знаеш езика, но въпреки това емоционално да усетиш произведението. Има множество примери, при които и руски артисти са ставали популярни в чужбина, и чуждестранни музиканти са се вдъхновявали от руската култура. Самият аз съм работил в Ню Йорк и съм виждал огромен брой талантливи руски специалисти в световната музикална индустрия. Затова съм сигурен: разбират ни много повече, отколкото понякога изглежда.

— И в заключение: какво ви вдъхновява в момента?

— Вдъхновява ме природата. Дори сняг през май може да ме вдъхнови. Аз изобщо съм човек на природата: където и да отида, първата ми работа е да потърся не ресторант или панорамна площадка, а гора, езеро, парк — някое девствено място. За мен е много важно това усещане за жива природа.

— А кое е любимото ви място в Русия?

— Суздал. Там има невероятна атмосфера. Малък град, но много уютен, пропит с духовност, с удивителна архитектура и особено усещане за спокойствие.

Пьотър Дранга е женен за известната в Русия актриса Агата Муцениеце. Те сключиха брак на 25 август 2025 г., като през същата година се роди и общото им дете — дъщеря им Вера. За актрисата този брак е втори (преди това тя беше омъжена за популярния руски актьор Павел Прилучни, от когото има две деца), а за музиканта Дранга — първи.