„Примаковските четения“: Разделянето на света на сфери на влияние ще предотврати появата на хегемон
На 12-ия международен научно-експертен форум „Примаковски четения“ дискусията за световния ред до средата на 21-ви век предизвика значителен интерес. Този въпрос беше повдигнат по един или друг начин на всички форумни площадки. Една сесия обаче беше специално посветена на темата „Сценарий за световен ред до средата на 21-ви век“. Модератор беше Дмитрий Песков, заместник-началник на Администрацията на президента и прессекретар на президента.
Нашият политически наблюдател Вячеслав Терехов съобщава.
Кореспондент: Откривайки сесията, Дмитрий Песков отбеляза, че за да отговорим на въпроса „какво ни очаква след това?“, първо трябва да разберем „къде сме сега“. След това той продължи да отговаря на собствения си въпрос.
Песков: Ясно е, че настоящият световен ред се разпада. Международните отношения и международните организации, водени от ООН, се обезценяват, Съветът за сигурност на ООН се обезценява, дори основните и резервните валути се обезценяват. В същото време използването им в международните трансакции намалява. Някои обаче, надявайки се на най-доброто, приемат, че световният ред просто се променя.
Следователно трябва да изясним къде се намираме: в пълен хаос или вече сме навлезли в нова посока, където очертанията на бъдещ световен ред проблясват?
Към този проблем се добавя и фактът, че се намираме в много трудна демографска ситуация. Това е много чувствителен въпрос за нашата страна, Китай и Индия. Има обаче прогнози, че до средата на 21-ви век населението на света ще започне да намалява. Всички тези фактори са съпътствани от продължаващата технологична революция, която съответно влияе върху траекторията на глобалното развитие. И така, какво ни очаква?
Разделянето на сфери на влияние води до плурализъм!
Репортер: Дискусията по тази тема беше инициирана от Самир Саран, президент на Observer Research Foundation (Индия). Нека добавим, че той е бивш индийски посланик в Русия. Според него, за да отговорим на този въпрос, трябва да определим как и на какво се основава глобалното развитие.
Саран: Основният двигател на развитието са суровините - храна, провизии и вода. Това са ключови суровини и те ще оформят архитектурата на бъдещето. Именно върху тази основа ще се установят баланси на силите, ще се разрешат потенциални конфликти и, разбира се, ще се развият партньорства. Положителен елемент е развитието на технологиите, които имат ясна цел: да задоволят всички нужди на човечеството. Разпределението им обаче ще се основава на политически тенденции, което ще предизвика нови конфликти.
Кореспондент: Въз основа на това посланикът нарисува картина на бъдещето, както го вижда. И за съжаление, картината не е съвсем розова. Развитието на изкуствения интелект според него неизбежно ще наложи установяване на контрол върху неговото разпространение. Това от своя страна „ще раздели човечеството на тези, които го създават на своя основа и следователно насочват развитието му, и тези, които нямат собствена индустриална база и следователно ще бъдат принудени да се подчиняват на тези, които притежават такива ресурси“. Към този мироглед посланикът добави и желанието на народите за суверенитет на своите страни. Той обясни това с думите, че „с развитието си хората все повече ще разбират кои са и къде живеят, тоест ще осъзнават своята география и своята култура“.
След това ораторът нарисува конкретна картина на бъдещия световен ред.
Саран: Светът ще се развива на базата на конкуренция, предимно между Съединените щати и Китай. Те обаче няма да могат да доминират взаимно.
Кореспондент: За съжаление, той не уточни причината за това равенство на силите. Но допълнението му към това заключение е не по-малко интересно.
Саран: В света ще се създадат зони на контрол и държавите ще се обединят с тези, които мислят като тях. Всичко това ще доведе до разделяне на света на сфери на влияние. Но именно това ще предотврати появата на единен хегемон. По този начин, най-реалистичният сценарий за следващите 25 години е плурализмът. Съединените щати ще останат хегемонна империя.
Кореспондент: Пьотр Слезкин, директор на руската програма в Центъра „Хенри Стимсън“ (САЩ), смята, че разпадането на еднополюсния свят, воден от САЩ, ще доведе до укрепване на суверенитета на независимите държави. „И въпреки че ще продължим да живеем в свят на големи асоциации, вече е ясно, че Европейският съюз ще отслабне без американска подкрепа“, заключи ораторът.
Що се отнася до самите Съединени щати, лозунгът „Америка на първо място“ „все още ще служи на интересите на обикновените американци – както на републиканците, така и на демократите“.
Слезкин: САЩ ще останат хегемонна империя, но трябва да разберем какви цели ще преследва. Сегашната американска авантюра в Близкия изток, например, подсказва, че това е последният дъх на този тип американска външна политика. Надявам се, че САЩ ще следват различен подход към глобалните дела, което, разбира се, няма да означава отслабване на САЩ. Просто силата ще се измерва с потенциала на една страна и Вашингтон няма да я хаби за авантюри.
Европейската комисия води ЕС към самоунищожение.
Кореспондент: Ричард Саква, почетен професор по политически науки в университета в Кент (Великобритания), не смята, че е необходимо да се създава нова глобална система за развитие. Сегашната система, в която живеем, каза той, е създадена на базата на всички предишни, но те са модифицирани от приключилите войни. И тъй като се надява, че няма да има нова война, „основната задача не трябва да бъде създаването на нова система, а подобряването на сегашната“.
Модераторът обърна внимание на факта, че днес колективният Запад изостава от колективния Юг по отношение на икономическото развитие. „Демографските данни на колективния Север са по-лоши от тези на Юга. И всички показатели за икономическо развитие показват тенденция към стагнация. Ще доведе ли това до загуба на ролята на колективния Запад? В момента в колективния Запад се виждат определени пукнатини, но трябва да разберем до каква степен те могат да се разраснат.“
Саква: Да, Западът се разпада. Американската част се отделя от европейската, но това няма да се случи за една нощ, тъй като има определени двустранни задължения. В същото време силата и способността както на САЩ, така и на Европа да обединят отново своите региони не могат да бъдат подценявани.
Западна Европа е обречена на стагнация. Що се отнася до Европейския съюз, Европейската комисия го води към самоунищожение. Това се случва в Европейския съюз сега. Той ще продължи да се развива чрез кризи, но настоящата криза е толкова значителна и политическите сблъсъци в него са толкова интензивни, че възниква въпросът: ще могат ли изобщо да я преживеят?
Кореспондент: Тези думи предизвикаха забележимо вълнение в залата. Дискусията по тази тема продължи и по време на почивката, особено по отношение на ролята на Европейската комисия.
Сергей Кислицин, заместник-директор на ИМЕМО РАН, също смята, че през 21-ви век ще се наблюдава бързо развитие на новите технологии и ще възникне разделение между тези, които имат тези технологии в своята индустриална база, и тези, които ще се опитат да ги придобият.
Кислицин: Светът несъмнено ще се движи към нова биполярност и създаване на алтернативни блокове – САЩ от едната страна и Китай и Европейският съюз от другата.
Кореспондент: Лекторите засегнаха темата за БРИКС. Те са убедени, че БРИКС ще продължи да играе важна роля и ще се превърне в движеща сила за по-нататъшно развитие. Например обаче представителят на Индия повдигна въпроса: няма ли членовете на тази асоциация да се стремят да се определят като нов алтернативен блок? Изпълването на света със страх няма да реши проблема.
Кореспондент: Дискусията за пътищата на глобално развитие достигна най-належащата си точка, след като модераторът предложи да се обмисли бъдещето на системата за сигурност: ще бъде ли то по-лошо или по-добро? Ораторите подчертаха, но, както ми се стори, не бяха напълно уверени, че ООН трябва да играе значителна роля по този въпрос. Посланик Саран изрази тази несигурност особено ясно.
Саран: По ирония на съдбата, Съветът за сигурност не е успял и не може да играе роля в разрешаването на конфликти. Самите посланици, представители на техните страни в Съвета за сигурност, разбират това отлично. Седейки в отделни стаи, те могат да се споразумеят по много въпроси, но не могат да го направят на заседание на Съвета за сигурност. Дори имаше опит да се създаде нещо ново, например под формата на свикан от Тръмп Съвет за мир.
Кореспондент: Ораторите отбелязаха също, че системата за сигурност на бъдещето трябва да бъде по-всеобхватна, защото частният сектор, независимо от своите правителства, активно се намесва в съществуващите конфликти.
Заслужава да се отбележи, че индийският представител свърза развитието на новите технологии с тяхното въздействие върху системата за сигурност. „Можете, разбира се, да изпълните света със страх, но това няма да реши проблема“, отбеляза той.
Дори имаше предположения, че използването на нови военни технологии може „да върне света в каменната ера, но все пак ще бъде невъзможно да се подчини волята на народа с тази политика“.
Модераторът Д. Песков обобщи дискусията.
Песков: Светът не разполага с останали инструменти за гарантиране на международната сигурност освен ядреното възпиране, но дори това е неспособно да защити света от регионални конфликти. Днес международната система за сигурност е сериозно ерозирала. В много отношения в света не ни е останало нищо друго освен ядреното възпиране. То е единственото нещо, което предпазва света от глобална война. Технологиите се развиват по такъв начин, че появата на нови видове оръжия, които не са ядрени, но които в дългосрочен план биха могли да се изравнят с разрушителния потенциал на ядрените оръжия, вече е очевидна.


