Сега се сипят подигравки за т.н. „деолигархизация“. Да, тя ще се случи. Просто някои процеси не стават от днес за утре. Просто е необходимо да имаме малко търпение

Влизаш сутрин в популярните сайтове или в социалните мрежи и имаш усещането, че се връщаш в 90-те на миналия век, когато българският народ бе разделен и се занимаваше с всичко друго, но не и да си подрежда държавата. Далеч съм от мисълта да се подредя до шумните и гласовити „защитници“ на Радев, някои от които му нанасят тежки имиджови щети. Но не приемам и това, че всяка сутрин едни и същи „обективни лауреати“ поливат „красиво“ с помия Министерски съвет и Радев. Това, че сегашното правителство допуска грешки, понякога груби, е факт. Това трябва да се каже ясно и отчетливо. Но критиката е необходимо да бъде национално отговорна, не измайсторена по поръчка на „клиента“ и със загриженост за българската държава. Реално нападащите сегашното управление, искат или не искат, наливат вода в мелницата на Пеевски и Борисов.

Но истината е, че както Пеевски, така и Борисов са нашето МИНАЛО. Искаме или не искаме, Радев и неговият екип (хубав или лош) са опит за ново начало. Криво, ляво, но определено ново. Да, Пеевски и Борисов имат ресурс да поддържат обилна „ясла“, която да мотивира редица лауреати всяка сутрин да търсят недостатъци и грешки на сегашното управление. Нерядко даже, когато няма такива. Сега се сипят подигравки за т.н. „деолигархизация“. Да, тя ще се случи. Просто някои процеси не стават от днес за утре. Просто е необходимо да имаме малко търпение до края на годината. Процесът на „деолигархизация“ има и своя мощен външен ускорител, който към днешна дата е неумолим като съдбата.

Днес България се опитва с неимоверни усилия да обърне една страница от своя псевдодемократичен период след 1989 г. Да скъса с периода на застой с Борисов. Естествено, ние сме си пак същите. Но е необходимо да променим начина на мислене заложен през 90-те. Да скъсаме с повсеместните „магураджийски тарикатлъци“. Като се оплюваме взаимно, трябва да сме наясно, че си гарантираме окончателното потъване на България. „Нови“ хора ще има след като си сменим софтуера в главите. Трудно, но не е невъзможно. Естествено, някои индивиди са неспасяеми. Но повечето българи са разумни.
Светът се променя радикално и драматично. Имаме уникалния шанс да преминем този турбулентен период с ограничени щети… ако сме единни. Че ще има щети, ще има! Важното щетата да не е „тотална“ за клетата ни държавица, която днес е на командно дишане.