„Конституцията предписва, но сама по себе си нищо не гарантира. Това, което съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат и тези, които в институциите трябва да и предадат реален живот“. Това каза конституционният съдия и народен представител в VII Велико Народно събрание (ВНС) проф. Янаки Стоилов по време на кръгла маса "35 години модерна Конституция“ , която се провежда в парламента. Председателят на парламента Михаела Доцова е организатор на форума.

Мисля, че това е един от най-големите дефицити през последните години по различни причини, каза Стоилов и допълни, че е постоянен процес на приближаване до реалността, което е дала Конституцията. „Времето показа, че в общи линии тя е дала тази основа, върху която може да се развива държавата“, каза Стоилов.

Стоилов разказа, че в изборите за Велико народно събрание са участвали 90% от българските граждани, които имат право на глас. „Разбираемо е, че такива стойности в една стандартна ситуация не могат да бъдат постигнати. Но това показва, че българските граждани тогава, независимо от поляризираните си виждания за бъдещето, бяха ангажирани и смятаха, че политиката е пътят, през който могат да решават своите проблеми и да определят развитието на страната“, посочи той.

Затова искам да пожелая на сегашните народни представители да действат по начин, който да оправдае до голяма степен доверието, защото в политиката няма по-ценен капитал от доверието, каза още Стоилов.

В политиката е необходимо да съществува архитектурния план, без който сградата не може да бъде построена, каза той.

Народни представители от Седмото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и народни представители от 52-рото Народно събрание взеха участие в кръгла маса „35 години модерна Конституция“, съобщиха от пресцентъра на парламента.

Форумът бe открит председателя на Народното събрание Михаела Доцова.

Преди това в Мраморното фоайе на парламента беше представена изложба, посветена на създаването на Конституцията от 1991 г. Експозицията ще бъде открита от Михаела Доцова. Тя включва документи и фотоси от изработването и приемането на основния закон на Република България.

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България. Това е първата нова конституция, приета в страна от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. С нея се отменя Конституцията на Народна република България, приета на 18 май 1971 г. На 13 юли 1991 г. новата Конституция е обнародвана в „Държавен вестник“ и влиза в сила.

Гласуването и подписването на основния закон на страната от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. е резултат от едногодишна работа, започнала на 10 юли 1990 г. На последното пленарно заседание председателят на Комисията за изработване на проект за Конституция Гиньо Ганев изнася доклад, в който обобщава смисъла на новия върховен закон с думите: „Тази Конституция не е съвършена, но тя е истинска! Тя ще бъде подложена на проверката на самия живот и на гражданите в тази страна“. След това народните представители пристъпват към поименно гласуване и саморъчно подписване на оригинала. Всеки депутат се подписва в специален регистър, след което подписът му става неразделна част от приетата Конституция, пише на официалния сайт на Народното събрание на Република България.

Процедурата завършва с подписите на 309 народни представители, а впоследствие към тях се присъединяват още четирима депутати. Под документа не полагат подпис 87 народни представители, сред които 37 представители на радикалното крило на Съюза на демократичните сили (СДС), депутатите от Движението за права и свободи (ДПС), както и отделни представители на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) „Никола Петков“ и независими народни представители.

Съгласно новия върховен закон България е република с парламентарно управление. Въвежда се институцията на президента, който се подпомага в работата си от вицепрезидент.

„Днес отговорността ни е не само да пазим духа и буквата на Конституцията, но и да работим за укрепването на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт и доверието на гражданите в правосъдието. Това е пътят към по-силна, по-справедлива и по-модерна България“, заявиха в прессъобщение от 12 юли от Министерството на правосъдието.

Официалното откриване на събития по повод 35-тата годишнина на Конституционния съд и тържествено честване на Деня на българската конституция се проведе през април в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново.

Последните изменения на Конституцията на Република България бяха приети на 20 декември 2023 г. от 49-тото Народно събрание и обнародвани в „Държавен вестник“ от 22 декември 2023 г. Сред най-важните бяха реформа в съдебната власт, включително разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа; ограничаване на правомощията на главния прокурор; промени в реда за назначаване на служебно правителство и ограничаване на избора на президента за служебен министър-председател.

БТА