На тържествена церемония тази събота в зала „България“ 293 абсолвенти от специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ получиха дипломите си. По традиция тя завърши с академично слово, което тази година произнесе проф. Янаки Стоилов и впечатли както аудиторията, така и цялата правна и публична общност:

"Първото, върху което се замислих преди да произнеса това слово, е какво е подходящо да се каже в този тържествен и вълнуващ момент. Безспорно, дипломирането е очакван и желан край на петгодишното обучение в университета, но може би и малко носталгичен финал на студентския живот. Мнозина си казват – веднъж да завърша училище, а после университета – а многократно след това си припомнят тези периоди и сантиментално се връщат към тях.

След днешния ден, поне официално, може да започне вашата квалифицирана работа с правото. Предстои ви поне още един изпит – за придобиване на юридическа правоспособност, но и той не слага край на ученето. В днешно време динамиката на законодателството и натрупването на съдебни актове, особено тълкувателни, изискват от юриста постоянно да допълва и обновява знанията си, за да е в крак с правната уредба. Следователно университетското образование е фундаментът на юридическото познание, върху който тепърва ви предстои градеж.

Денят, в който получавате вашите дипломи, е повод след всичко чуто, прочетено и мислено за правото да се запитате отново какво представлява то. Подобен въпрос от страна на инженера, архитекта, лекаря, програмиста, журналиста и пр., спрямо обекта на техните занимания би бил странен и дори излишен. За тези, които изучават обществени явления, такъв въпрос обаче е резонен. Специално за юристите или поне за тези, които не възприемат правото само като занаят, този въпрос съпътства всяко едно поколение. И тук не става дума да се задоволим с банални отговори за естеството на правото като система от норми, установени и гарантирани от държавата или с красиви фрази за правото като изкуство за доброто и справедливото. Най-малкото такива определения са едностранчиви и поради това недостатъчни.

Правото е многопластово явление. Неговото предназначението е да регулира човешко поведение, а така и обществени отношения по предвидим и съобразен с реалните възможности начин. Целта на правото в крайна сметка е да осигури мирно, а не насилствено решаване на конфликти. То има своя субстанция – принципи и правила, които съдържат или от които извеждаме права и задължения. Правото, поне през модерната епоха, е немислимо без някаква идея за равенство – било за равенство пред закона; за равенство по отношение на основните права и задължения и др. подобни. Сега няма да задълбочавам разсъжденията в тази тематика, защото академичният курс е приключен. Надявам се, че мога да съм ви полезен като споделя мои разсъждения за това, което ви предстои, особено като отчитам, че далновидните хора се учат не само от собствения, а и от чуждия опит и грешки.

Нека да обърна внимание на два проблема, които смятам, че се подценяват, а са важни както за разбиране на правото, така и за работата на юристите.
Правото, като оставим настрана вътрешни несъответствия и противоречия в него, общо взето е изградено като стройна логическа система. То обаче не се изчерпва с дължимото, което стои в началото на цикъла на правното регулиране. Правото не действа от само себе си, а само чрез хората, чрез неговите адресати и специално чрез лицата, овластени да го прилагат. Без реализация правото е лишено от реален живот. Затова валидните норми, респективно законът, който има юридическа сила, могат да се окажат бездействащо право или действащо, но не за всички случаи, за които се отнася или действащо, но не по начина, който е предписан.

Не един и два пъти вие ще се изправяте пред разбирания и практики, които се различават от това, което сте учили в университета. Понякога това може да показва различни виждания на специалисти от теорията и практиката, но в редица случаи се дължи на недостатъчни знания на хора, попаднали по един или друг начин на определени позиции, в други – на интереси, които трябва да бъдат обслужени, въпреки закона.

За такива крайни случаи продължават да са актуални думите на Р. Йеринг: „Посмеят ли произволът и беззаконието нагло и дръзко да надигнат глава, това всякога е сигурен знак, че призваните да защитават закона не са изпълнили дълга си. В такива условия съдбата на малцината, осмелили се да приложат закона, се превръща в истинско мъченичество.“

Бих добавил, че често някой трябва да е юрист, за да обоснове превратно тълкуване и прилагане на закона, което дори не би хрумнало на непредубеден човек. Затова искам да ви окуража да отстоявате правото, а не някакви негови мутации, да способствате за създаване на среда, в която няма да ви се налага да бъдете мъченици, а жреци на правото.

По-трудни от останалите са професиите, в които пряко се работи с хора. Такива поначало са професиите, свързани с правото.

За всички юристи правото е едно, но всяка юридическа професия – на съдията, прокурора, адвоката и т. н., слага отпечатък върху работата с него. Това се дължи на различната роля, която всяка от тези професии изпълнява. Нека да илюстрирам казаното с призванието и ролята на съдията. Известни са атрибутите на богинята на правосъдието – везната, която балансира правата и задълженията, респективно нарушението и следващото го наказание или претегля тежестта на доказателствата; мечът, който показва силата на закона и изпълнението на наказанието; превръзката на очите, която символизира обективността на Темида. В действителността обаче в съдебната зала съдията стои очи в очи с подсъдимия, когато произнася присъдата. Той не може да остане анонимен или да бъде убедителен, ако аргументите не се съдържат в мотивите на неговото решение.

Често се изтъква, че основно изискване към съдията е неговата независимост. Да, съдията трябва да е безпристрастен при преценка на фактите и при отсъжданията, но не и безразличен към работата, с която е ангажиран. От него се очаква да реши спора в съответствие с конституцията и закона. Добрият съдия трябва да притежава знания, но и да култивира силен характер – да не търси повод да избегне трудните дела или начин да отклони разглеждането на спора по същество. Решаването на делото трябва да е своевременно, защото забавеното правосъдие често е лошо правосъдие. Решението трябва да е резултат от прилагане на определени правни стандарти, а неговата мотивация не може да се свежда до свободното съдийско убеждение. В крайна сметка решението трябва да има полезен ефект, който е предпоставка за неговото изпълнение, защото иначе то става ненужно.

Вашето поколение още в началото на професионалния си път е изправено пред нови предизвикателства, както напоследък е прието да се назовават най-тежките нерешени проблеми. Сред тях са:

навлизането на правото в дигиталната среда и ролята на изкуствения интелект в него;
защитата на личните данни като част от свободата на кореспонденцията и по-общо от правото на личен живот;
усложняващото се взаимодействие между глобалното, наднационалното и националното измерение на правото;
вулгаризирането на вътрешното и международното право, за да се привилегироват определени интереси и държави;
заличаването на границата между публична и частна сфера, което намалява ефективността на защитата на правата и т. н.

Драги абсолвенти,

Надявам се, че сте запазили предимно добри впечатления от факултета – от обучението, от срещите, от приятелствата. За нас преподавателите е удовлетворяващо, ако сме ви мотивирали да проявите интерес към правото или да засилим и насочим този интерес. Най-приятно е, ако сме помогнали за вашето формиране като юристи, ако сте запомнили няколко епизода от лекциите и упражненията, оставили трайна следа във вашето съзнание.

Не пропускайте в днешния ден да благодарите на тези, които със своите усилия са допринесли, за да сте това, което сте. Да сте признателни на вашите родители и близки за осигуряване на необходимите условията за живот и образование, особено ако за тях това е било съпроводено с трудности и лишения.

Пожелавам ви да намерите и достигнете предпочитаната от вас професия. Да не се отказвате да от това, което ви привлича, дори ако първият опит не се е увенчал с успех. Често в живота повече успяват не най-способните, а най-упоритите. Както в правото така и извън него е важно да намираме мярата. Можете да сте амбициозни, да си поставяте високи цели, но най-важно е да постигате хармония във и около себе си, за да имате пълноценен живот.

Пожелавам ви здраве, успехи в професионалния път и в личния живот!

Разчитаме на вашите знания и воля да отстоявате правото за доброто на гражданите и за просперитета на нашата родина – Република България!

Източник: lex.bg