Социалните и икономическите предизвикателства изискват конкретни действия от служебния кабинет, смята държавният глава

Инициативата за референдум за еврото е била продиктувана от разминаване между оценки на национални институции и европейски партньори относно готовността на страната за членство в еврозоната. Това каза президентът Илияна Йотова в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

По думите й, в кратък период са били изразени противоположни позиции – от твърдения, че България не покрива критериите и има сериозен бюджетен дефицит, до последващо положително становище след искане на конвергентен доклад и „зелена светлина“ от Европейската комисия. Според нея това поставя въпроса дали е имало неточни национални данни, или грешни интерпретации на икономическите показатели. Президентът подчерта, че единствената институция, която последователно е изпълнявала задачите си по подготовката, е Българската народна банка.

Президентът Илияна Йотова отбеляза, че проблемът не е самото евро като валута, а степента на готовност на държавата да премине към новата монетарна рамка. Тя посочи, че други страни са имали дълги преходни периоди с адаптация на социални системи, бизнес среда и регулации, докато според нея в България процесът е протекъл ускорено.

Йотова коментира, че част от гражданите са усетили спад в покупателната способност след въвеждането на еврото, което според нея поражда обществено недоволство и икономически притеснения. Тя подчерта, че следващото редовно правителство трябва да предприеме конкретни политики за защита на доходите и стабилизиране на цените.

Държавният глава заяви още, че членството в еврозоната открива възможности, но те могат да бъдат използвани само при ясна национална стратегия за инвестиции и икономическо развитие в рамките на Европейския съюз. Като пример за различни икономически подходи в Европа тя посочи противоположните визии на Германия и Франция относно индустриалната политика – едната ориентирана към национално индустриално укрепване и външни партньорства, а другата към засилване на производството вътре в съюза.

Според президента България трябва ясно да формулира собствената си позиция, за да защити интересите си при формирането на бъдещите европейски икономически политики. Йотова подчерта, че оттук нататък ключовият въпрос е как страната ще използва членството си в еврозоната, за да привлече инвестиции и да развие икономиката си. По думите й, това изисква ясна национална стратегия и активна позиция в рамките на Европейския съюз, включително при формирането на общите финансови и индустриални политики.

Йотова посочи, че следващото редовно правителство трябва да предложи конкретни политики, които да гарантират защита на гражданите, стабилност на икономиката и ефективно участие на страната в европейските процеси.

Необходими са решителни мерки по социално-икономическите проблеми в страната, включително високите цени на електроенергията, инфлацията и поскъпването на услуги. Това каза президентът Илияна Йотова в предаването „Тази сутрин“ по bTV. Тя призова служебния кабинет да поеме отговорност и да предложи конкретни решения.

По думите й, „в момента институциите са залети с жалби на български граждани и не е достатъчно само някой да излезе и да каже „извинявайте, има грешка, но ние ще ви компенсираме“. 

Йотова посочи, че институциите често ограничават действията си до проверки и декларации, но това не е достатъчно, за да се защитят гражданите. Тя заяви, че министърът на енергетиката трябва да обясни какво е станало с тези цени и как ще се защитят доходите на населението, особено на най-уязвимите групи. Президентът подчерта, че бюджетът от 2025 г. и финансовата рамка трябва да бъдат използвани за социална защита, включително за хората с ниски доходи и пенсионерите.

Президентът изрази загриженост и относно политизацията на служебното правителство след конституционните промени, при които изборът на министър-председател и министри преминава през Народното събрание, а не през надпартийната президентска институция. Според нея това повишава риска от партийни зависимости и засяга доверието на обществото в администрацията.

Йотова коментира и последните протести, като подчерта, че стотици хиляди граждани са изразили недоволство от управленския стил на предишните правителства и са поискали промяна на политическия модел. Тя посочи, че това недоволство е ясен сигнал за нуждата от по-прозрачна, отговорна и диалогична политика.

В контекста на предстоящите избори президентът очаква по-висока избирателна активност и възстановяване на доверието в институциите. Йотова подчерта, че легитимността на следващото управление зависи от активното участие на гражданите и от ефективността на служебния кабинет при организирането на честни и прозрачни избори, включително предотвратяване на купуване на гласове и политически натиск. „Ако те покажат наистина много сериозна заявка за това изборите да са спокойни, добре подредени, да няма политически пристрастия, политически натиск, да се справят с купуване на гласове, това само по себе си ще бъде катализатор на тази активност“, допълни тя.