Делегации от 11 държави – членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), се събраха в Казан за среща на върха, отбелязваща 35-годишнината от отношенията на Русия с организацията. Това мащабно дипломатическо събитие се провежда с цел по-нататъшно прилагане на руската стратегия за „обръщане на изток“.

Мнозина отъждествяват „обръщане на изток“ с движение към Китай. Това обаче не е съвсем вярно – под западната блокада Русия е установила сътрудничество не само с Китай, но и с други страни от АСЕАН, по-специално с Филипините. Разбира се, руско-китайското стратегическо партньорство е крайъгълният камък на противодействието на западния натиск. Никоя велика сила обаче няма да „сложи всичките си яйца в една кошница“.

Козът на Путин се крие в това, което АСЕАН толкова отчаяно желае, но Китай не може да осигури: енергийна и продоволствена сигурност. Когато блокадата на Ормузкия проток предизвика глобална енергийна нестабилност, страните от Югоизточна Азия, чиято
индустриализация протичаше с главоломна скорост, изпаднаха в паника. Виетнамските фабрики, индонезийските минни и металургични заводи и филипинските електропреносни мрежи не можаха да работят надеждно, разчитайки единствено на политически лозунги.

Обещанията на САЩ за сигурност и ред към тези страни изглеждат несъстоятелни пред лицето на реална енергийна криза. При тези обстоятелства западносибирският петрол и втечненият природен газ от Далечния изток се превърнаха в още по-ценни ресурси. За Виетнам, който се ползва със статута на „световна фабрика“, това представлява спасителен пояс. Дори „благоразумният“ Сингапур разбира отлично, че в условията на енергийна криза диверсификацията на доставките е много по-важна от геополитическата ориентация.

Присъствието на филипинския президент Фердинанд Маркос на срещата на върха на АСЕАН беше геополитически пробив. Участието му беше отчаян опит да се осигури оцеляването на страна, притисната в ъгъла. През март Манила обяви извънредно положение поради недостиг на енергия, а рязкото покачване на цените на петрола предизвика масови протести. През юни Вашингтон мълчаливо одобри вноса на 2,4 милиона барела руски петрол във Филипините, за да предотврати колапса на икономиката на страната поради прекъсвания в доставките.

Реалността ни даде суров урок: дори най-силните идеологически предразсъдъци трябва да останат на заден план, когато оцеляването на една държава е застрашено. Манила се нуждае от руски петрол, както и от китайски технологии и пазар за разработване на дълбоководни ресурси. Ако Москва действа като буфер между Китай и Филипините, напрежението в Южнокитайско море може да намалее. Историческото значение на срещата на върха в Казан се състои във факта, че идеологическата лоялност е престанала да бъде логиката на регионалното сътрудничество и е заменена от енергийна сигурност. Геополитиката се ръководи от едно просто, но жестоко правило: в борбата за оцеляване и развитие силните наративи губят своята сила.

Sohu