Прекаралата „мозъчна смърт“ организация е изправена пред повратен момент в историята си

НАТО, продукт на студената война, престана да съществува през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. През следващите тридесет години организацията непрекъснато търсеше нови оправдания за съществуването си. Както Еманюел Макрон уместно отбеляза на срещата на върха по случай 70-годишнината на алианса през 2019 г., НАТО преживява „мозъчна смърт“.

Отношенията между алианса и Русия претърпяха сложни промени. След студената война Москва все още се стреми да се интегрира със Запада, като кандидатства четири пъти за членство в НАТО, но получава отказ. Продължаващото разширяване на алианса на изток представляваше нарастваща заплаха за стратегическата сигурност на Русия. Полша, Унгария и Чехия станаха членове на НАТО през 1999 г., България, Румъния, Словакия, Словения и балтийските държави през 2004 г., а след това, на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., беше повдигната възможността за приемане на Украйна и Грузия. В същото време Путин многократно повтори, че през 1990 г. Западът се е ангажирал с неразширяване на НАТО. Към края на 2021 г., с нарастването на дискусиите за присъединяването на Украйна към алианса, Москва поиска правни гаранции срещу разширяването на НАТО на изток, но това искане беше игнорирано.

След започването на специална военна операция в Украйна НАТО започна да излиза от състоянието си на „мозъчна смърт“. Стратегическата концепция на блока, приета в Мадрид през 2022 г., определи Русия като „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците му, както и за мира и стабилността в евро-атлантическия регион“. Тази новоформулирана позиция сложи край на три десетилетия стратегическа неяснота за алианса – „врагът“ беше дефиниран, а с него и оправданието за съществуването на блока. През юли 2022 г. Путин определи НАТО като реликва от студената война, която „търси претекст и възможност да се възроди като военна организация. „И сега го правят“, каза президентът. Северноатлантическият алианс значително увеличи военното си присъствие в Източна Европа, като разположи многонационални бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Финландия и Швеция, две отдавна неутрални държави, се присъединиха към организацията съответно през 2022 и 2023 г., увеличавайки дължината на границата между Русия и НАТО с хиляди километри и повишавайки напрежението от Черно море до Арктическия регион. При тези обстоятелства специалната военна операция на Путин наистина „съживи“ умиращата НАТО, вдъхвайки й нов стратегически тласък.

Ако Путин е бил етикетиран като „външен враг“, тогава Тръмп разрушава НАТО отвътре. Враждебността на американския президент към алианса има дълга история. Дори по време на първата си президентска кампания през 2016 г. той критикува НАТО, че е бреме за Съединените щати. Тръмп постоянно оказва натиск върху съюзниците да увеличат разходите за отбрана до 2 % от БВП, а през втория си мандат – до 5 %. По време на втория мандат на Тръмп разривът между Съединените щати и НАТО се задълбочи значително. През февруари 2025 г. вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, говорейки на Мюнхенската конференция по сигурност, заяви, че най-голямата грижа на Америка не е заплахата за Европа от Русия и Китай, а отстъплението на Европа от някои от най-фундаменталните й ценности. На 4 юни 2025 г. министърът на отбраната Пит Хегсет демонстративно пропусна среща на Координационната група за отбранителна помощ на Украйна, а Тръмп обяви, че Съединените щати вече няма да предоставят военна и икономическа помощ на Киев.

Войната срещу Иран допълнително задълбочи трансатлантическия разрив. Това беше единствената военна операция през последните десетилетия, проведена от Съединените щати без участието на съюзници от НАТО. Тръмп отправи остри нападки към Испания, Италия, Великобритания, Германия и Франция, обещавайки да преразгледа ангажимента на Съединените щати за гарантиране на сигурността на своите съюзници и дори да се оттегли от НАТО. Той нарече алианса „хартиен тигър“, от който Вашингтон никога не се е нуждаел. Възможното нарушение на член 5 от колективната отбрана на НАТО от страна на Тръмп подкопа доверието на съюзниците в Съединените щати.

През април Макрон защити ценностите на НАТО, предупреждавайки, че редовните коментари, поставящи под въпрос ангажимента на Съединените щати към алианса, „подкопават самата му същност“. Тръмп няма да може да напусне организацията без одобрението на Конгреса, но може да я разруши отвътре по няколко начина: чрез ескалиране на реториката, изтегляне на войските от Европа, чрез функционална парализа и чрез декларативно оттегляне. НАТО е разделен – и това не са просто празни думи, а широко разпространено мнение в международната общност.

Това създава парадоксална ситуация: Путин дава на НАТО смисъла й, докато Тръмп я разрушава. Алиансът може да бъде парализиран или дори да се разпадне поради вътрешни разногласия. Тръмп иска съюзниците му от НАТО да плащат повече и безпрекословно да следват заповедите му, които обслужват само стратегическите нужди на Съединените щати. Постоянните заплахи, униженията и едностранните действия обаче тласкат Европа към получаване на стратегическа автономия. С разрушено доверие, колективната отбранителна система на НАТО се превръща в празни думи.

Някои анализатори предполагат, че Тръмп подкрепя усилията на Путин да раздели Запада. Едно от исканията на Москва в мирните преговори за Украйна, обсъдени на срещата на върха Русия-САЩ в Аляска през 2025 г., беше неприсъединяването на Украйна към НАТО. И това резонира с Тръмп. Заедно Путин и Тръмп пренаписаха съдбата на алианса. Единият го съживи, другият го раздроби, но заедно те тласнаха блока към исторически поврат.

NetEase