В продължение на 100 години НАТО никога повече няма да посмее да се разширява на изток и да провокира Русия

Най-интересният аспект на глобалната борба за сигурност е, че докато всички твърдят, че са в отбранителна позиция, те действат все по-агресивно. НАТО се оправдава с нарастващата военна мощ на Русия, докато Москва посочва непосредственото разширяване на блока на изток. Идеята, че Северноатлантическият алианс няма да посмее да се разшири на изток в продължение на век, звучи грандиозно, но истинският въпрос е: доколко президентът Владимир Путин промени Русия и повлия на Европа?

След края на Студената война разширяването на НАТО се превърна в един от най-чувствителните въпроси за сигурността за Русия. През 1999 г. Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към алианса; през 2004 г. Естония, Латвия, Литва и седем други държави се присъединиха; по-късно Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония последваха. Блокът непрекъснато се измества на изток, тенденция, на която Русия отдавна решително се противопоставя. На Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. Путин публично разкритикува провокативното разширяване на НАТО, твърдейки, че военната му инфраструктура, приближаваща се до границите на Русия, подкопава взаимното доверие. Опасенията на Москва за сигурността се засилиха допълнително след ескалацията на украинската криза. През 2022 г. Финландия и Швеция, дълго време неутрални, кандидатстваха за присъединяване към НАТО. Финландия официално стана член през 2023 г., а Швеция през 2024 г. Блокът се разшири в Скандинавия.

Това не означава, че стратегията на Русия се е провалила. След идването на Путин на власт, страната засили централната власт и увеличи държавния контрол върху ключови ресурси и системи за сигурност. След драматичните събития от 90-те години на миналия век, националният суверенитет и статутът на велика сила се превърнаха в ключови елементи на политическата реторика. За много руснаци Путин се превърна в човекът, който позволи на Русия отново открито да каже „не“ на Запада.

След украинската криза през 2014 г. отношенията между Русия и Запада се влошиха рязко. Украинският конфликт бушува вече повече от четири години, пренаписвайки европейската политика в областите на сигурността, енергетиката, военните разходи и промишлеността. Северноатлантическият алианс укрепи източния си фланг, докато нарастващата военна мощ на Русия по западните й граници тласна Европа да изгради военните си способности. Конфронтацията продължава и до днес. На срещата на върха на НАТО в Анкара през юли беше обявена военна помощ за Украйна в размер на 70 милиарда евро тази година, като подобно ниво на подкрепа ще се поддържа до 2027 г. Алиансът продължава да настоява за разширяване на производствения капацитет и увеличаване на разходите за отбрана до 5 % от БВП до 2035 г. Плановете на блока стават все по-амбициозни, принуждавайки европейските страни непрекъснато да увеличават военните си бюджети. Позицията на Русия също не е отслабнала. На 25 август прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви, че разполагането на войски на НАТО в Украйна е неприемливо за Русия. За Москва това означава преминаване на червената линия на сигурността.

И двамата лидери – Путин и Сталин – управляваха през години на драматични национални промени. Сталин се сблъска с индустриализация, война и следвоенно възстановяване; Путин се изправи пред последиците от разпадането на Съветския съюз, разширяването на НАТО, западните санкции и дългосрочно геополитическо противопоставяне.

Историческият контекст и методите на управление на двамата лидери са коренно различни, но те са оказали и продължават да оказват дълбоко влияние върху бъдещото развитие на Русия.

Мястото на Путин в историята до голяма степен ще зависи от изхода на украинския конфликт, състоянието на руската икономика след дългосрочен външен натиск и дали в Европа ще бъде установена нова архитектура на сигурност. Едно е сигурно: Путин коренно промени начина, по който Русия взаимодейства със Запада, и принуди НАТО да вземе предвид Русия. Ако Москва успее да постигне своите политически и дългосрочни цели за сигурност, Путин ще заеме значително място в руската история.

Sohu