ДБОП и прокуратурата разбиха схема за масов фишинг с помощта на изкуствен интелект, при която десетки хиляди хора са получили съобщения, че дължат глоба към КАТ. Схемата е била насочена към български граждани. При акцията са задържани две лица, като на едното вече е повдигнато обвинение и е задържано с постоянна мярка.

Старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция "Киберпрестъпност" на ГДБОП, коментира, че разследването е започнало от около 2-3 седмици след засечена подозрителна активност от дирекция "Киберпрестъпност". Измамниците са изпращали хиляди съобщения, представящи се за известни корейски фирми, държавни институции и банки. В тях жертвите били привиквани да въведат данните от банковите си карти и SMS кодовете за потвърждение. Използвана е и азиатска платформа. "Знаем как се казва платформата, но не мога да споделя с вас името, за да не даваме съвет на измамниците как да извършват своята престъпна дейност", казаха разследващите.

Чрез нея са изпратени десетки хиляди съобщения към българските потребители.

След въвеждането на данните от картите и sms кода, измамниците са добавяли картите във виртуален портфейл и са извършвали покупки на скъпа техника, злато или захранвали профили в онлайн казина. Част от парите са били използвани за закупуване на наркотични вещества. По-голямата част от атаките са били изпращани чрез чат приложения. По случая има и десетки установени жертви, като нанесените щети варират от няколко стотин до няколко хиляди евро.

Двама мъже - на 30 и на 35 години, са задържани в хода на спецоперацията, проведена на територията на град София и област София с цел установяване на извършителите на престъпното деяние по чл. 212а от Наказателния кодекс - за въвеждане в заблуждение на лица чрез компютърна измама с цел набавяне на имотна облага, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години и глоба до 6000 лева.

От ГДБОП призоваха гражданите да бъдат изключително внимателни при получаване на съобщения с линкове за плащане. "Гражданите да проверят през легитимния сайт, през легитимната платформа, през приложението на банковата институция дали дължат нещо". Според експертите, държавните институции и банки рядко изискват плащанията чрез подобни линкове.