Човекът и котката могат да бъдат наречени генетични роднини – тяхната ДНК съвпада на 90%. Това съобщи за ТАСС Валерий Литвинов, кандидат на медицинските науки и старши научен сътрудник в катедра „Химия и биотехнология“ на Пермския национален изследователски политехнически университет (ПНИПУ), по повод Международния ден на ДНК (25 април).

Най-близките роднини на хората остават приматите: ДНК на човека и шимпанзето съвпада на 98 - 99%, отбеляза той, цитиран от в. "Русия днес - Россия сегодня".

„С домашната котка ДНК на човека съвпада на 90%, с мишката – на 85%, с кокошката – на 60%. Високите проценти се обясняват с факта, че всички живи организми на Земята произхождат от един общ едноклетъчен прародител, живял преди около 3,5 милиарда години. За решаването на основните задачи – получаване на енергия, делене на клетките, поправка на ДНК, синтез на протеини, природата отдавна е открила оптималните за всички организми гени и повече не ги променя. Променят се само регулаторните участъци на ДНК – именно те решават какво ще израсне на конкретно място от тялото: крило, плавник или ръка“, каза Литвинов.

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е огромна молекула с форма на двойна спирала, която съхранява цялата генетична информация за организма. Тя се намира в ядрото на всяка клетка, където е пакетирана в хромозоми. Изключение правят червените кръвни клетки, или еритроцитите. Липсата на ядро с ДНК прави еритроцитите неспособни да се делят, поради което те живеят само около 120 дни и постоянно трябва да бъдат заменяни с нови клетки от костния мозък. Ако се вземе цялата ДНК, съдържаща се в трилионите клетки на един човек и се разтегне в една непрекъсната нишка, нейната дължина ще бъде около 10 милиарда километра. В същото време общият обем на ДНК на цялото население на Земята би се събрал в една чаена лъжичка (около 5 мл).