Тръмп предлага разумен егоизъм със силова компонента

За международното право вече стана неудобно даже да се говори. Международните институции изглеждат неуместни – до такава степен политическите и икономическите процеси започнаха да протичат извън тях. Остротата на възприемане на всичко това се обяснява с факта, че обектите, извършващи извънправни действия, са водещите западни държави, които контролират информационното поле. Досега случаите на нарушения на Устава на ООН или на други юридически норми касаеха други страни и това се смяташе макар и нередно, но не критично и поправимо. Това се обясняваше с морално-политически недостатъци на отделни действащи лица, но не и с криза на системата.

Съединените щати не само отхвърлиха условностите, но и наложиха свой подход към съюзниците, с които сякаш Бог им бе наредил да решават проблемите си приятелски. Това предизвика обърканост и дори обвинения в предателство. Вашингтон демонтира устройството на международните отношения, което бе обявено за безперспективно и дори сбъркано. Тъй като в основата на либералния световен ред бяха именно атлантическите връзки, САЩ сметнаха за своя първостепенна задача тяхното преразглеждане.

Правото на другите страни да се държат по американски не се подразбира, но по принцип не се и отрича. След студената война беше ясно кой държи властта, а неин инструмент беше глобалното доминиране на САЩ и техните съюзници чрез поддържане на единен комплект от правила. Промените в съотношението на силите на световната арена и кризисните явления в системата на световния капитализъм доведоха до намаляване на възможностите, а загубите нараснаха. Последният опит да се ремонтира предишният модел бе направен от администрацията на Джо Байдън. Тя искаше да възсъздаде нерушим политически и идеологически Запад, който държи колективното ръководство над останалите – било с убеждение, било с принуждение. Не се получи обаче.

„Мир чрез сила“ заедно с „Америка над всичко“ са основните лозунги на сегашната администрация. Те са заложени вече в два документа с характера на доктрини - Стратегията за национална сигурност и неотдавна публикуваната Национална стратегия за отбрана. Силата – не само военна, като средство за постигане на всякакви цели е в центъра на двете ръководства. Ограничения може да има само от страна на собствените възможности. По аналогия с предишната версия на управление, която се наричаше „ред, базиран на правила“, новата може да се нарече „ред базиран на прецеденти“.

Наистина създаваните сега прецеденти действат като обоснование за следващи акции, но не за всички, а само за САЩ. Правото на останалите страни да се държат по американски не се подразбира, но по принцип не се и отхвърля освен в случаите, когато това влиза в противоречие с интересите на САЩ. Онези, които искат да решат своите – например регионални проблеми, може да използват американските методи, ако, разбира се, са способни на това и имат нужните сили.

Това се разпространява и на съюзниците, но тяхното положение е още по-лошо, отколкото на другите. При предишния международен ред те получаваха доста блага от американския началник. Главното беше, че имаха възможност да минимизират разходите си за стратегически нужди, като делегираха собствените си задължения на Вашингтон. Това ставаше не само със съгласието, но и по волята на САЩ, защото това им беше необходимо за функционирането на тогавашния международен ред.

Отсега обаче онова, което се е смятало за взаимноизгодно сътрудничество, вече според американците са били едностранни и нерентабилни субсидии. Затова желателно е разходите да бъдат възмездени или като минимум повече да не се правят. Този рязък обрат хвърля съюзниците в смут, въпреки че, ако погледнем на чисто материалната страна на въпроса, ще видим, че логика има. С вероятната смяна на администрацията или на тенденцията във Вашингтон малко вероятно е да се промени формираното вече у американците отношение към съюзите.

Най-лесно е на тържествено учредения в Давос Съвет за мир да се гледа като на лично почетно отличие за Доналд Тръмп. Замисълът е показателен. При „мир чрез сила“ се налага силният да се компенсира – най-добре пряко с налични пари. Оттук идва идеята за милиардния членски внос. Ако тази цена е твърде висока, благодарността трябва да се изрази с прояви на възторжена лоялност. В идеалния случай членството в Съвета трябва да служи като предпазител от претенции от страна на председателя.

Подобен характер на Съвета прави фактически невъзможно участието в него на големи и самостоятелни държави. Структура, в която правата на участниците са ограничени от волята и капризите на учредителя и няма понятни механизми за дейност, е несъвместима със суверенитета на държавите. Макар че на практика тя няма да работи, символичният смисъл на присъединяването към тази компания има значение – признаване върховенството на Белия дом.

Администрацията на Тръмп осъзнава промените в света и търси начин да запази и дори да увеличи американските възможности и привилегии. Останалите участници в международните отношения в съвременния свят, който вече свикнахме да наричаме „многополюсен“, трябва да правят същото, но само за себе си и по свой начин. Защо пък да не се прислушаме към предложението на Вашингтон, чиято същност е разумен егоизъм със силова компонента?

(„Российская газета“)

Фьодор Лукянов