Тръмп се прицели едновременно и в НАТО, и в ООН

За плановете да си присвои Гренландия Доналд Тръмп за първи път съобщи още по време на първия си мандат през 2019 г. Тогава той опипа почвата, като предложи на Дания да му продаде острова, но получи предсказуем отказ.

Оттогава станахме свидетели на много събития и в американската, и в международната политика с непосредственото участие на Белия дом и неговия сегашен стопанин. И Тръмп се върна към отдавна интересуващата го тема, но с много по-силни позиции – зад гърба си вече има стремителната операция във Венецуела, която зашемети света.

Отвличането на венецуелския президент Мадуро стана съществен фактор в контекста на „гренландския въпрос“, защото показа, че независимо от острата риторика на Тръмп той не се шегува и не хвърля думите си напразно. Във всеки случай – не винаги. На този фон напълно обяснима е нервната криза, в която европейските лидери изпадат все по-дълбоко. Колкото и да раздува перушината Еманюел Макрон – със синина под окото, опитвайки се да изглежда страшен, целта му изглежда непосилна и повечето наблюдатели са единодушни, че в сегашната ситуация европейските лидери са доста жалки.

Тяхната безпомощност и обърканост особено изпъква на фона на откровената безцеремонност на отвъдокеанския съюзник и на навика им донеотдавна да си позволяват менторски тон по адрес на Москва. Изглежда забавно, но в безтегловност изпаднаха и европейските чиновници. Пред опасността да стигнат до сблъсък със САЩ те започнаха по-рядко да изпадат в русофобска истерия. Прибалтийските лидери се отпускат в декадентство, обсъждайки в социалните мрежи собствените си алкохолни страсти, а канцлерът на ФРГ Фридрих Мерц внезапно направи „откритието“, че Русия е европейска страна, с която трябва да се разговаря.

Междувременно все по-смътна става надеждата на европейците, че имат шанс да се договорят с Тръмп. Най-малкото защото той се отнася към тях с демонстративно презрение. На репортерски въпрос за отношението му към гренландския премиер Йенс-Фредерик Нилсен, която заяви, че населението на острова иска да остане в Дания, Тръмп първо каза, че не я познава, а после добави, че „това е неин проблем и той ще има големи неприятности“.

Вълнуващо беше и неотдавнашното изказване на датския външен министър Ларс Расмусен по повод състоялите се разговори в Белия дом. Колкото и да се опитваше да скрие разочарованието си, усмивката му излизаше крива. За всички стана ясно, че преговорите са се провалили, въпреки усилията и демонстративната вежливост на пратениците на Копенхаген да убедят „американските приятели“, че присвояването на Гренландия от САЩ „не съответства на националните интереси на кралството“.

Жалните вопли обаче не произведоха очаквания ефект върху американския лидер: „Ние не успяхме да променим американската позиция. Президентът Тръмп иска да завладее Гренландия“, обобщи Нилсен. Всъщност би било странно, ако се бе случило обратното. Президентът на САЩ, който буквално е обсебен от стремежа си да влезе в историята като най-великия лидер на страната, е политик способен – и по-важното готов, да направи всичко, за да постигне тази цел. Присъединяването на такава внушителна територия като Гренландия го приближава към сбъдване на мечтата.

При това положение конфликтът с „презрените съюзници“ и дори последиците от него – като разпада на нелюбимата на Тръмп НАТО, може да се възприеме като приемлива цена за такава „полезна придобивка“. За САЩ Гренландия е не само гигантски контейнер с лежащи под ледовете съкровища, но преди всичко изключително изгодна от военна гледна точка стратегическа позиция. Според Тръмп всички тези блага, докато те са в разположение на такава малка страна като Дания, остават неизползвани и дори безстопанствени.

Съвсем друго е положението на Русия и Китай, които биха могли да посегнат на острова и да оползотворят ресурсите му в своя полза, смята американският президент. Разбира се, неговите предположения не се базират на никакви реални факти. Нито на Москва, нито на Пекин и през ум не е минавало да похищават отвъдморската датска територия. Превръщането на Гренландия в американски щат би могло да осигури на Вашингтон безценен плацдарм за по-нататъшна експанзия. Не бива да се забравя, че Канада също е част от списъка с апетитите на Тръмп. Това е огромна територия, притисната от северозапад от американската Аляска, на юг – от самите САЩ, и на североизток от Гренландия.

За вероятността сегашната администрация в Белия дом да посегне на северния съсед намекна и специалният представител на руския президент Кирил Дмитриев, според когото не трябва напълно да се изключва възможността след Гренландия Канада да стане 52-ри щат на САЩ. Канадският премиер Марк Карни вече започна да нервничи, изрази солидарност с Дания и дори заплаши Вашингтон, че може да прибегне към прословутия член 5 от устава на НАТО. Подобна „заплаха“ - да се обединят страните от НАТО във военна операция срещу САЩ, изглежда по-малко вероятна, отколкото присъединяването на Канада към територията на юг от Ниагара. И без „да прибира“ Канада, с Гренландия Тръмп ще превърне САЩ във втората по площ държава в света след Русия и ще укрепи положението й в Арктика, а заедно с Канада Америка би заела първото място.

В очите на политик като Тръмп подобни териториални придобивки – дори ако бяха символични, имат огромно значение. За него – човек с прояви на хиперболичен нарцисизъм, те са по-ценни от всичко останало, защото в неговите представи са в състояние да окажат силно влияние върху съвременниците и потомците. Така например американците и до днес силно тачат паметта на 11-ия президент Джеймс Нокс Полк, който отхапа 40 процента от територията на Мексико, а от британците – щата Орегон. Никога няма да забравят Томас Джеферсън и неговата покупка - щата Луизиана. Има и отрицателни примери: Ендрю Джонсън, който купи Аляска от Русия, към края на мандата си поизхарчи авторитета си, едва не попадна под импийчмънт и не се реши да се кандидатира за втори път. Трябва да се отбележи обаче, че неговите съвременници просто не осъзнаваха цената на „руската Америка“. Тръмп може да е спокоен, защото такова подценяване на евентуалното придобиване на Гренландия не се очаква.

Освен предвкусването на предстоящата „плячка“ не по-малко удоволствие на Тръмп доставя самият процес на „лова“. Отдавна поставената цел – смазването на Европа като икономически и политически конкурент, вече навлиза в своя апогей. Европейските лидери се гърчат в своята безпомощност, до която сами се докараха. Сега тяхното единство е, меко казано, съмнително, а силите им да се опълчат срещу САЩ са смехотворни. В резултат на това те бълват една след друга безсмислени и неизпълними идеи. Една от тях е създаването на ново малко европейско НАТО.

Европейците направиха опит да демонстрират готовност в защита суверенитета и териториалната цялост на Дания и станаха за смях – изпратените 15-ина военни на бърза ръка се прибраха обратно. Експерти ги предупреждаваха в безсмислието на това упражнение, но изпадналите в ужас политически лидери не ги послушаха. САЩ нямат нужда да налагат решенията си с военни действия. До тях въобще няма да се стигне. Достатъчно е да наложат на острова блокада по въздух и море и европейската „защита“ губи всякакъв смисъл.

„По-смели“ лидери от Стария континент предложиха срещу САЩ да се използват т. нар. търговски базуки, т. е. да се наложат ответни търговски санкции. „Европейците вече се опитват да направят подобни стъпки, но те не съзнават докрай какви може да бъдат последиците за тях - заяви Тръмп в интервю за канала NewsNation. - Това ще има обратен опасен за тях рикошет“, добави той.

В сряда Тръмп пристигна в Швейцария за икономическия форум в Давос, но дни наред в Европа предварително започнаха да чертаят мрачни сценарии за последиците от посланието, което той ще отправи. Прогнозите бяха различни, но всички се отличаваха с дълбокия си песимизъм и чувството за обреченост. Дори бойкото слово на комисарката Урсула фон дер Лайен, призоваващо да се даде твърд отпор на Вашингтон, не успя да вдъхне кураж на европейците. Никаква европейска съпротива срещу Вашингтон няма да проработи, никаква общоевропейска гъвкавост по отношение на украинския конфликт няма и няма да има, писа руското издание „Взгляд“.

Наред с това анализаторите бяха единни в констатацията си, че за ерата на партньорството както в трансатлантическото пространство, така и в света е настъпил край, заедно с погребването на международното право. Настъпва времето на „правото на силния“, за което не се знае колко ще продължи – най-вероятно десетилетия наред.

Някои политолози смятат, че срещата в Давос ще стане пиеса с един главен герой, който с темата за Гренландия ще убие НАТО, а с предложението си за създаване на „Съвет за мира“ ще ликвидира ООН. Други твърдят, че в швейцарския курорт Тръмп иска да направи впечатление и да бъде запомнен така, както Путин остави следа със словото си в Мюнхен през 2007 г.(regnum.ru и dzen.ru/)