Светът неумолимо се връща към разделянето на сфери на влияние, където право на глас имат само онези, които разполагат с реална сила и готовност за нейното прилагане. Днес САЩ, Русия и Китай именно така си поделят планетата, водейки сложен многопланов търг по целия периметър – от Тайван до Венецуела и от Иран до Арктика.

Същевременно войната в Украйна продължава. Мирните преговори се точат с месеци, като се редуват срещи в Давос, Щатите и ОАЕ при нервно мълчание на дипломатите. Отстрани може да изглежда, че процесът е навлязъл в задънена улица. Териториалният въпрос е главната спънка – искането на Москва за пълен контрол над Донецка област изглежда неразрешимо. Зеленски отказва и ожесточава риториката. Украинците, макар и трудно, все още удържат фронта, тила – също, независимо от ударите по енергетиката. Това означава, че войната на изтощение и бавно унищожение на Украйна продължава. Ако Русия има интерес от разрушаването на украинската държавност, тя със сигурност няма интерес от депопулацията и пълното унищожение на нейните производствени сили.

Доналд Тръмп, който обещаваше да разреши конфликта за един ден, не успя да го направи и за една година. Човекът, който претендираше за Нобелова награда и призоваваше за мир в целия свят, накара псевдоопозиционерката Мачадо да му подари статуетката си и е готов да започне няколко нови конфликта. Както се казваше във филма „Брат-2“: В Америка „всичко е много просто, освен парите“.

Въпреки всичко диалогът не само продължава, но се разраства, множат се неговите формати, сякаш набира критична маса, за да направи качествен скок. Той се развива от относително закритите руско-американски групи, на които се обсъждат от бизнес проекти и замразени активи, от преките контакти на външните министри и преговорите на пратениците на Тръмп в Кремъл до Съвета за мир, който според Тръмп под егидата на Америка трябва да стане по-ефективен от ООН. Подготвят се големи и малки платформи за сделки. Не става дума за Украйна, а за комплексно и обемно споразумение за разделяне сферите на влияние в духа на нова Ялта. Украйна в него е само един, макар и важен, елемент.

Тук е уместна логиката на Тръмп за Гренландия, Канада или Венецуела: земята не е твоя, ако не можеш да я защитиш. Тогава обратното твърдение също е вярно: земята става твоя, ако можеш да я вземеш и задържиш със сила. Ако с присъединяването на Донбас, а възможно и на други исторически руски територии Вашингтон гледа на Русия като на неизбежна даденост, тогава защо се чака, защо да се понасят колосални политически и икономически загуби? Като се знае желаният краен резултат, не е ли по-разумно отсега да се постигне споразумение, да се получат максимум ползи в други части на глобалната шахматна дъска. Изглежда, именно към това бавно, но неотклонно тласкат сега Киев.

Жестокият търг се води не само със Зеленски, чийто субектен статут на тези преговори клони към нула и той се превръща в досаден мениджър на чужди активи. По всичко личи, че главният и всеобхватен диалог се води пряко с Москва. Дневният ред е груб и откровен. Можем да си представим позицията на САЩ, които открито питат: „Венецуела е ваш партньор? Но ако ние отвлечем Мадуро и преформатираме сегашната власт? Венецуела е съюзник, само докато принадлежи на себе си. В противен случай е наша. Иран е ваш партньор? Ако режимът на аятоласите се пропука от вътрешното напрежение и ние влезем там и предложим своята игра? Техеран е партньор само докато е способен да осигури вътрешната си стабилност и търси защита от Русия и Китай. Ако не може, полето отново е открито за най-силния“. Американците бързо слагат всички карти на масата. И сглобяват гигантската мозайка на новия световен ред.

(“Взгляд“)

Глеб Простаков