Завърши посещението на президента на Русия Владимир Путин в Китай и срещите му с неговия китайски колега Си Дзинпин. Среща на двама лидери, които са автентични защитници на националните си интереси, но едновременно с това ярки визионери на формиращия се многополюсен свят.

И двамата – признати, уважавани, с огромен личен рейтинг в своите общества, които са обединени от формулирани от тях национални каузи. И двамата – преминали националната йерархия, за да лидират днес глобалната политика – колкото и това да не се харесва на някои либерални медии, политолози и политици. И двамата – допринесли лично утвърждаването на държавите им в многополюсния свят, на мястото на контрапродуктивната и войнолюбива Pax Americana и доларовите зависимости.

Дори най-краткият коментар на срещата Путин - Си напомня старата конфуцианска мъдрост, че политиката не е само закон и ред, а преди всичко знаци и символи. Си Дзинпин, като глобален лидер, но и президент на страната с най-интензивно и ефективно стопанско, технологично и социално развитие, прие и посрещна последователно президентите Тръмп и Путин. Да, това са лидерите на днешния ден и за съжаление, Фон дер Лайен, Калас, Макрон, Мерц и други лидери на ЕС – изобщо не са поканени на глобалната маса за реални, стратегически и дългосрочни преговори! За жалост на всички европейци!

Но да се върнем към знаците и символите в голямата политика! Как Си посрещна Тръмп и как посрещна Путин!? Визитата на Тръмп бе трета тяхна лична среща - видимо беше туширането на противоречия, балансиране след кризи, успокоение след търговски войни. Среща - следствие след непремерени, хулигански изказвания на американския лидер.

А визитата на Владимир Путин бе традиция и достойно наследство на двустранни връзки. Беше двадесет и пето посещение на „стар приятел“ (по думите на Си), беше препотвърждаване на 30-годишното стратегическо партньорство, на 25-годишния Договор за добросъседство и приятелство. Ето това е разковничето – преди 25 - 30 години Америка си бе въобразила, че е дошъл „краят на историята“, че американският дневен ред е вечен, че неолиберализмът позволява намеса навсякъде и във всичко, налагане на чужди модели. Създадено и оцеляло оттогава, приятелството между Русия и Китай наистина е непоклатимо – отново по думите на двамата лидери от срещите им в Пекин! Защото е изстрадано – от двата народа и заедно!

Показателно е – Китай и Русия, техните водачи в лично качество, подкрепиха не само продължаването на двата стратегически договора, но и показаха личното си приятелство, удоволствието от взаимните разговори и дискусии, които не носят нито тактиката на „сделката“ (по Тръмп), нито дипломатичния тон (естествен за всяка подобна среща). Това бе разговор на съмишленици в голямата глобална кауза – многополюсен свят, взаимно уважение, прагматична политика, равноправие и МИР. И също нещо важно – отново като детайл и символ – Русия и Китай заедно ще създадат мащабен документален филм за Втората световна война – за да парират всичките нагли фалшификации на историята, за да запазят истината за многомилионните жертви на двата народа от фашизма и японския милитаризъм, които днес „удобно“ се забравят от силите на статуквото и реваншизма – били те в Азия или в Европа.

Безброй бяха инсинуациите, пък и откровените фалшификации, които западни медии тиражираха около срещите Путин – Си. Не си струва да ги повтаряме, защото и това би било реклама за нагли лъжи. Важното е, че срещите Си - Тръмп и Си - Путин показаха, от една страна, че Китай наистина е не ъгъл в „триъгълника“ на глобалната политика, а мост между важните сили на многополюсния свят. В Китай в последните месеци, както е прието в България да се казва – „на крака“ дойдоха не само Доналд Тръмп, но и премиерите и президентите на водещи държави от Европа като Мерц, Макрон, Стармър, Санчес, Стуб, Фон дер Лайен и Коща, бяха и държавни ръководители от Югоизточна Азия и Глобалния Юг, с които Китай подържа стабилни връзки. Тази отворена ръка на Си Дзинпин и КНР е шанс и възможност, които всяка страна създава и развива за себе си. Очевидно е, че Пекин постепенно се превръща в столица на световната политика, в център на решения, които ще имат дългосрочни резултати за целия свят.

И все пак, знакова е разликата в диалога, темите и подхода в двете най-важни дискусии, които Си Дзинпин води – тази с Доналд Тръмп бе дискусия за „сделката“, за „бизнеса“, докато с Владимир Путин бяха подчертани историческите аспекти на отношенията, бяха разгледани стратегическите перспективи – геополитически, политически, икономически, свързани с геоикономиката и глобалната енергийна система. Това беше разговор между съмишленици и съюзници, които заедно ще работят за преформатиране на световния ред.

Ясно е, че предстои глобалният разговор между Русия, Китай и САЩ, а той постепенно ще формира облика на новия световен ред! Там Русия и Китай също са в синхрон и координация и това стана ясно от диалога между Владимир Путин и Си Дзинпин на 19-20 май!

Защото Русия и Китай за пореден път доказаха, че пазят и ще развиват многопластово своята роля на стратегически и всестранни партньори и че това не е за сметка на един или друг, а е пример за новия свят – равноправно, приятелски, прагматично, дългосрочно и най-важното - непоколебимо.

За такъв тип отношения са нужни ЛИДЕРИ – и Си Дзинпин, и Владимир Путин отново се доказаха като такива!