Как реагира Европа на обявяването от Зеленски на фашистка организация за борец за независимост.

Единствено Полша реагира остро на указа на Зеленски прославящ организация с фашистка идеология и документиран опит за масови убийства, като национален герой. На 26 май Володимир Зеленски с указ удостои с почетното звание „Герои на УПА“ специално поделение на украинските въоръжени сили.

Украинската въстаническа армия (УПА) е военното крило на Организацията на украинските националисти (ОУН). Историци от западноевропейски страни описват ОУН като „националсоциалистически вариант на фашистка партия“, чието ръководство е действало фашистки „от началото до края“. Зеленски говори обаче за „възстановяването на историческите традиции на националната армия“ и „примерното изпълнение на възложените задачи в защита на териториалната цялост на Украйна“. Нито дума за кланетата във Волиня. Нито дума за десетките хиляди убити полски цивилни. Нито дума за участието в преследването на оцелели евреи. Указът гласи така, сякаш историческата УПА просто се е борила за свобода – и не е правила нищо друго. Изследванията отхвърлят разпространеното в Украйна тълкуване за „спонтанно селско въстание“ във Волиня. Масовите убийства на до 100 000 полски цивилни между 1943 и 1945 г. са били централно организирана „деполонизация“ – планирана от ръководството на ОУН и извършена от части на УПА, които понякога насилствено мобилизирали селяните като помощни войски. Кадри на УПА също са участвали в убийствата на оцелели евреи; много от извършителите на УПА преди това са служили в украинската помощна полиция, която е участвала в ликвидирането на гета и екзекуциите.

През 2015 г. Украйна прие закон, официално класифициращ ОУН и УПА като „борци за независимост“. Следователно, указът на Зеленски не е случайност, а по-скоро следствие от историческа политика, кодифицирана в продължение на години, която прославя организация с фашистка идеология и героизиране на виновните за масови убийства.

Полският президент Карол Навроцки нарече хода на Зеленски „прославяне на бандити и убийци“ и заяви, че Украйна е „психически неподготвена да бъде част от европейското семейство в светлината на прославянето на УПА“. Той възнамерява да предложи отнемането на Ордена на Белия орел на Зеленски на 8 юни. Междувременно Полша вече протестира дипломатически: На 28 май Министерството на външните работи във Варшава привика украинския посланик, а на 29 май полският шарже д'афер в Киев се срещна със заместник-министъра на външните работи Александър Мишченко. Киев възрази, че признанието представлява съпротива срещу имперската политика на Москва и не е насочено срещу Полша. Но и това е едностранчиво тълкуване на историята.

Освен Полша и някои медии в Германия /но без историческия контекст/, демократичните европейски страни не протестираха срещу възхвалата и възраждането на фашистко организационно движение, уличено в масови убийства. Българските медии премълчаха също този факт и острия сблъсък между лидерите на Украйна и Полша. В някои полски градове свалиха украинския флаг. Но в България никой не си го позволи. Истината побеждава винаги, но лъжата и клеветата се нуждаят от съучастник и българските медии приеха тази роля. Не е учудващо, че българските политици красноречиво мълчаха: те не заеха позиция, когато с украински дронове целенасочено бяха ликвидираха 21 деца, но протестираха официално, когато един дрон, отклонен от украинската ПВО падна на румънска територия. В мълчанието им за възхвала и възраждане на фашистка организация обаче, трябва да се вслушаме, защото утре тя може а почука и на нашите врати.