- Единствено българският президент гледа отвъд ниския кръгозор на родната политическа класа

- Срамно е поведението на българския елит, който е „зает“ с утвърждаването на власта си в превзетата Държава

След броени дни Будапеща ще привлече вниманието на целия свят като домакин на срещата на двама от тримата най-влиятелни лидери днес – Владимир Путин и Доналд Тръмп. Срещата ще открие шанс на мира в Украйна, а може да даде зелена светлина и на новия многополюсен световен ред!

Подобни срещи творят история и за това е реална възможността децата ни да учат за „Духа на Будапеща“ - както за Техеран – 1943 г., Ялта – 1945 г., Хелзинки - 1975 г.

Дано това е дух на мир и деескалация на конфликта, на триумф на дипломацията над истеричните писъци на войнолюбците от Брюксел, Берлин, Лондон и Киев. Проскубаните ястреби над десетилетие дрънкат оръжия, заплашват екзистенциалните интереси на Русия и Китай, налагат безсмислени и несправедливи санкции. Поддържат провалени модели в различни общества, но на всички е ясно – техният бизнес са оръжията, тяхната „кауза“ е овладяването на чуждите ресурси – природни, финансови, човешки!

Унгария в лицето на Виктор Орбан последователно и с оглед на националния си интерес защитава  прагматична и справедлива позиция – за диалог на ЕС с Русия, за решаване на конфликта чрез дипломация, а не чрез повече санкции и война. Затова Будапеща бе избрана за дипломатическата столица на света, а европейските държави, потънали в алогична русофобия, ще си останат (за кой ли път!?) в миманса.

Уви, България и нейните правителства след 2014 г. са в същата редица. Политиците ни се надпреварваха да повтарят и преекспонират русофобските опорки, да са първи апологети на клоуна Зеленски и на менторите му - Байдън, Джонсън, Стармър, Макрон, Фон дер Лайен и Мерц, най-непопулярните политици в историята на страните си, а част от тях - подозирани в огромна корупция.

София имаше шанса да бъде на мястото на Будапеща, а всеки български премиер - на мястото на Орбан. Защото България, както и Унгария, е член на ЕС и НАТО, но в същото време има вековни отношения с Русия, основани на славянството, православието, кирилицата, Освобождението. На човешките контакти и народната дипломация, на духовната близост, на икономическата свързаност, която през годините ни е носила индустриализация и социален прогрес.

Единствен сред българските политици президентът Румен Радев от първите дни на мандатите си през 2017 г. последователно отстоява позиции на разум, диалог и реализъм, а от 2022 г. заявява, че мирът не може да се постигне с повече война и оръжие, а единствено с диалог. В това време българските управляващите се надпреварваха да дават помощи на Украйна – често надвишаващи възможностите на бедна България и противоречащи на интересите на обществото. Надпреварваха се за снимка със Зеленски и да подкрепят всеки безумен санкционен пакет, бяха заети с цензура и шпиономания, с гонене на дипломати, на учители и дори на свещеници от сестринската ни Руска православна църква.

Срамно е и днешното поведение на българския елит, който е затънал в “българското блато” на раздаването на постове, на изборно надцакване (в Пазарджик), на утвърждаването на превзетата Държава с характеристики на авторитаризъм и волонтаризъм. И сякаш управляващите под диктовката на санкционирания по Закона „Магнитски“ Делян Пеевски бяха стигнали дъното с битовите си заяждания с държавния глава – отнемайки няколкото служебни автомобила от НСО за сметка на многомилионна поръчка за десетки нови лимузини на парламента.

Но не би – падението им, явно, трябва да е пълно!

Разбра се, че КЗК, вместо да се занимава с ширещата се спекула и инфлация (по данни от вчера на НИС поскъпването е 41% за пет години!!!), ръководената от Росен Карадимов институция се зае да проверява апаратурата за детско здраве, дарявана чрез президентската инициатива „Българската Коледа“, в която годишно са съпричастни милиони българи! КОЙ впрегна КЗК в наказателна акция срещу президентския съветник Димитър Стоянов, който най-често изрича истините за порочния модел на превзетата държава и Задкулисието!

Така скандално бяха отнети правомощията на държавния глава за съгласуване на висшите назначения в ДАНС, МВР, ДАТО и Разузнаването. Под благовидния повод назначенията да ставали „бързо“ е ликвидирана единствената спирачка пред превръщането на тези служби в бухалки и чувствителната информация от тях в територия, приватизирана от голямото “Д”.

Скандален е блокажът на властовите институции, докато “Големият Д” не им разреши да работят. Срамно е положението, в което някога всевластният мандатоносител Бойко Борисов е сведен до изпълнител на нарежданията му.  Може би защото, както сам казва, го „бият“ на избори, отнемат му общински „крепости“ и кадри, а други държат в компроматно или финансово подчинение. Отнеха на Борисов АЗ-а в политиката! Защото днес друг казва „Аз разреших“, „Аз давам“, „Аз искам“, „Аз построих“! И изпъстрените му с лакърдии речи пред актива днес звучат фалшиво, като обикновени „шменти-капели“.

А над всички тези битки между лобитата в задкулисието стои гаврата с българската Конституция, чиито поправки негативно бяха оценени от водещите български юристи. Защото Конституцията е основа на държавността и не трябва да става бухалка в ръцете на самозваници. Но това е нивото на днешната българската политика – провинциално, дребнаво, без амбиция и перспектива.

А колко ли ги е страх от Путин, Тръмп, Си Дзинпин и от вятъра на Промяната, идващ и от Изток, и от Запад!? Защото тази Промяна има потенциала да прати в миналото политическите елити на неолиберализма и техните прислужници от медии и НПО-та, които лягаха и ставаха с русофобията, джендъризма, миграцията и климатичната истерия.

Единствено българският президент днес има гръбнак и гледа отвъд ниския кръгозор на родната политическа класа. И докато управляващите затъват без следа в българското блато,  Румен Радев е в тренда, който налагат новите, ефективни, световни лидери, творящи историята!