Навлизаме в нов тип цивилизация: кой сега ще е господарят на планетата? Докторът на науките Татяна Черниговская обясни разликата между хората и изкуствения интелект. По думите й изкуственият интелект (ИИ) поставя диагнози, пише дисертации, генерира котки и софтуерен код, контролира самолети и пазари – без него щяхме да бъдем безпомощни. В същото време самите „кръстници“ на ИИ не се уморяват да предупреждават: тяхното дете е изпълнено с екзистенциална заплаха. През март 2023 г. се появи известното „Писмо на хиляда учени“, призоваващо за замразяване на по-нататъшното развитие на изкуствения интелект (то е подписано, между другото, от Илон Мъск и Стив Возняк). През октомври тази година беше публикувано подобно „Писмо от десет Нобелови лауреати“.

Навлизаме в нов тип цивилизация

И така, изкуственият интелект носи повече възможности или повече опасности? Учените прецениха плюсовете и минусите на конференцията „Хуманизация на технологиите: етика на научната комуникация в ерата на изкуствения интелект“, която се проведе в Московския институт по физика и технологии.

„Няма нужда да се сдържаме – с появата на изкуствения интелект се озовахме в революционна ситуация. Подобно нещо не се е случвало в човешката история“, твърди Татяна Черниговская. „Хората възразяват: ами бунтът на лудитите и други подобни? Те разбиваха станове, разбунтуваха се срещу появата на машините... Всичко това е грешно. Преди хората яздеха магарета, после преминаха на парни локомотиви, после на самолети – това са количествени промени, скоростта на пътуване просто се увеличи. Но тук човечеството е изправено пред качествена промяна: преминаваме към коренно различен тип цивилизация. Машините вършеха физическата ни работа, сега управляват мисленето ни.

С какво машините са по-силни от нас?

В подобни разсъждения има смисъл. Хората се чувстваха сигурни, защото заемахме нишата да бъдем единствените интелигентни същества на планетата. Нямахме конкуренти. Сега създадохме същество, което изчислява движенията милион пъти по-добре от нас, никога не греши и му липсват съвест, милост и състрадание. За първи път на планетата се появи нещо, което може да ни замести! Машините имат значително конкурентно предимство, смята Виктор Казанцев, ръководител на Лабораторията по невробиоморфни технологии в МФТИ. Скоростта на тяхната еволюция е несравнима с нашата. На хората еволюцията им отне милион години - да преминем от маймуни към дигиталната революция. Машините са преминали от самоходни карети до алгоритми с изкуствен интелект само за 100 години.

Освен това нашето развитие е ограничено от биологични закони. Стъпка в усъвършенстването на човечеството е появата на ново поколение. Необходими са поне 20 години, за да може едно човешко същество да придобие основни знания. Според закона на Мур производителността на компютъра се удвоява на всеки две години. Освен това всяка нова актуализация на фърмуера се инсталира само за няколко часа и напълно наследява предишното обучение.

„Миналата година се случи монументален пробив – изкуственият интелект се сдоби с тяло! - казва Виктор Казанцев. - Проблемът с автономните двуноги роботи, дълго време смятан за непостижима цел, беше решен. Днес хуманоидните роботи дори са способни да извършват хирургически операции. Цялата биомеханика и движения, които притежаваме, вече са налични в тях. Тези машини са напълно адаптирани към човешката инфраструктура. А сериозни компании прогнозират, че след 15 години – през 2040 г. – броят на хуманоидните роботи ще достигне 1 милиард – число, сравнимо с броя на хората на планетата.“

Защо аналоговите хора са по-добри от дигиталните хуманоиди

Два интелекта (естествен и изкуствен) ще бъдат натъпкани в едно и също място. Но шансовете ни не изглеждат безнадеждни. Според Виктор Казанцев конкуренцията за енергия ще бъде ключов въпрос през следващите години. И тук аналоговият интелект на хората има огромно конкурентно предимство, с което машините не могат да се сравнят. Мозъците ни са адаптирани към енергийната система на планетата – консумират около десет вата мощност, приблизително колкото енергоспестяваща крушка. Цифровите машини работят на различни принципи и изискват огромни количества електроенергия. Например бившият председател и главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит изчисли, че за да захранват изчислителните центрове, които обработват заявки от ChatGPT и други чатботове с изкуствен интелект, ще трябва да бъдат построени няколко десетки атомни електроцентрали само в САЩ през следващите 20 години. Трудно е да си представим колко енергия ще консумират 1 милиард хуманоиди, които не само мислят, но и извършват физически труд. „Изкуственият интелект далеч превъзхожда хората по обем на натрупаните знания: всичко, написано от човечеството през цялата му история, е заредено в неговите обширни езикови модели“, твърди Татяна Черниговская. Но какво е мисленето? То не е просто познаване на милиард факти. Може ли изкуственият интелект, подобно на нас, да създаде картина на света? Или е неспособен да я различи от фалшива? Има ли съмнения? Може ли да има прозрения? В края на краищата, знанието, върху което е изградена нашата цивилизация, ни е дошло под формата на прозрения. Знае ли изкуственият интелект за ролята на божествената грешка във великите открития?

Черниговская обяснява този последен момент, използвайки примера с Алфред Шнитке. Великият композитор е казал: за да се образува перла, черупката трябва да престане да бъде стерилна - за да може в нея да попадне песъчинка, тоест нещо „неправилно“, чуждо. Величието в изкуството и науката често се ражда „не по правилата“. Именно това боравене с правилата, дори до степен на риск и грешка, е зоната на растеж, където се появява геният.

По темата: Айнщайн, Спиваков и цигулката на Страдивариус

За разлика от машините, ние притежаваме интуиция и несъзнателно знание. Нашият мозък има 100 милиарда неврони. И не е ясно защо ни трябват толкова много. Защото дори гениите не използват и малка част от този ресурс. Често не разбираме откъде идва знанието. Татяна Черниговская сподели интересна история по тази тема.

„В лекциите си за мистериите на човешкия мозък често използвах примера с Айнщайн. Добре известно е, че този човек с изключителен интелект е обичал цигулката и е свирил много зле - казва Татяна Владимировна. - После един ден нашият диригент и цигулар Владимир Спиваков ми се обажда и пита: „Откъде знаете, че Айнщайн е бил лош цигулар?“ Отговарям: „Навсякъде пише“. А той казва: „Знаете ли, има записи на изпълненията на Айнщайн, чувал съм ги. Мога да ви кажа, че за аматьор е свирил на високо ниво“. Изчервих се, защото за мен това беше невероятно неудобно; оказва се, че през цялото време съм разпространявала фалшификати. И тогава Спиваков добавя: „Между другото, Айнщайн е имал много добър инструмент; свирел е на Страдивариус“. И тогава реших да го хвана и попитах: „Откъде знаете, че е имал цигулка на Страдивариус? Къде е написано това?“. Последва тежка пауза... След която Спиваков каза: „Всъщност мога да различа един инструмент от друг по качеството на звука му. Не е нужно да виждам табелата с името, за да разбера, че една цигулка е направена от Страдивариус. Просто я чувам“.

Татяна Черниговская е доктор на биологичните науки, специализира в изследвания на мозъка. Тя е широко известна със своите лекции, книги и публични изяви, където обяснява връзките между мозъка, езика и съзнанието. Тя е директор на Института за когнитивни изследвания към Санктпетербургския държавен университет.