Кметът на Москва поздрави театър „Современник“ по случай неговата 70-годишнина и отбеляза, че всеки спектакъл на театъра винаги е голямо събитие за културния живот на руската столица.

„Тази година театър „Современник“ празнува юбилей – 70 години. В основите на неговото създаване стояха легендарните Олег Ефремов, Галина Волчек, Олег Табаков, Игор Кваша, Евгений Евстигнеев, Лилия Толмачова, Виктор Сергачов. На сцената на „Современник“ изиграха най-добрите си роли Валентин Гафт, Олег Дал, Юрий Богатирьов, Андрей Мягков, Ала Покровская. Поздравявам прекрасния колектив на „Современник“ с юбилея! Благодаря за вашия велик и прекрасен труд!“, написа кметът на Москва в своя канал в Мах, цитиран от ТАСС и в. "Русия днес - Россия сегодня".

Днес „Современник“ се ръководи от талантливия актьор и режисьор Владимир Машков. Театралната трупа включва 57 прекрасни актьори, 13 от които са заслужили и народни артисти на Русия.

Всяко представление в театъра винаги е голямо културно събитие за Москва. Много постановки са станали култови. Сред най-ярките са „Трима другари“ на Галина Волчек и „Сашашишин“ на Гарик Сукачов.

През 2018 г. главната сцена на театъра беше изцяло обновена: броят на местата беше увеличен, фасадите бяха реставрирани, а осветителните и озвучителните системи бяха модернизирани. Това откри нови възможности за постановки, използващи съвременни технологии.

По случай 70-годишния юбилей сайтът kinoreporter.ru разказа за историята на театъра, който, преживял всички възходи и падения заедно със страната, продължава да е в крак с времето.

Историята на „Современник“ започва в нощта на 16 април 1956 г. И началото е наистина красиво: неофициално изиграната постановка на спектакъла „Вечно живи“ по пиесата на младия драматург Виктор Розов предизвиква такъв фурор сред първите зрители (състоящи се предимно от студенти от МГУ и МАИ), че на практика поставя началото на нов театър.

Изумените актьори, приключили с играта към 4 часа сутринта, буквално били привикани „на бариерата“ – тоест обратно на сцената на Школата студия към МХАТ. „Не се получи обсъждане, а стихиен митинг: „Не трябва да се разделяте, да се губите един друг! Това ще бъде театърът на нашето поколение!“ – споделя безценните си впечатления Игор Кваша.

Година по-късно пиесата на Розов (паметникът на драматурга, в компанията на признатите класици на епохата Александър Вампилов и Александър Володин, днес украсява входа на Историческата сцена на „Табакерка“) получава своето киновъплъщение – филмът „Летят жерави“ на Михаил Калатозов, като печели „Златна палма“ в Кан. А пътят на „Современник“, който към онзи момент дори още не е получил „официалното“ си име (това ще се случи едва през април 1958 г.), остава също толкова трънлив, колкото и в самото начало.

Към края на 80-те години към „Современник“ се появява нова студия от млади актьори – „Современник-2“, която обаче просъществува само 3 години. Тя се сформира от курс в Школата-студия към МХАТ, където се срещат децата на основателите на първия театър – Михаил Ефремов, Александра Табакова, Мария Евстигнеева. „Искахме да звучи нашият собствен глас и той звучеше. Дали това се харесваше на някого или не – нямаше никакво значение. Ние не играехме чужда игра“, казваше Михаил Ефремов.

И дори в бурните 90-те години на миналия век театърът продължава интелектуално и естетически да удивлява публиката: Игор Кваша поставя „Съзаклятието на лицемерите“ и „Дните на Турбини“ от Михаил Булгаков, а Валерий Фокин, който сътрудничи със „Современник“ от края на 70-те – Гоголевия „Ревизор“ и „Карамазови и ад“, мрачен свят по мотиви от късния Достоевски.

Като потвърждение на заслугите му, театърът е награден с орден на честта „за големия му принос към съвременното театрално изкуство, за заслуги в естетическото възпитание на младежта и за широко обществено признание“.

В началото на 2000-те години Игор Кваша, Валентин Гафт и Александър Назаров връщат към живот постановката на Товстоногов „Балалайкин и К°“. А през 2004 г. театърът открива „Друга сцена“ – пространство за творчески търсения и експерименти, и започва да привлича за работа режисьори, завършили театрални висши учебни заведения.

На прага на своята 70-годишнина „Современник“ уверено поддържа баланса между умението да усеща пулса на живота и уважителното отношение към класиката, включително и към „вътрешната“ такава. За първото отговарят постановки като „Чагин“ по Евгений Водолазкин, „Интуиция“ по Александър Ципкин (режисирана от Константин Хабенски и Данил Чашчин), „Събрани съчинения“ по Евгений Гришковец и „Сашашишин“ по романа на Александра Николаенко, отличен с наградата „Руски Букър“.

За второто – безсмъртните Чехов („Дуел“) и Островски („Женитбата на Балзаминов“ с несравнимата актриса Марина Нейолова), както и по-малко очевидни примери. Също така и като „Чудото на свети Антоний“ по уникалната пиеса на Метерлинк, поставяна навремето от Евгений Вахтангов и Всеволод Майерхолд.

В театъра грижливо почитат собственото си наследство: той вече има музей (включително виртуален), собствена колекция от сувенири (мърчандайз), както и цикъл от екскурзии. Например „Современник. Пътуване във времето“ предлага разходка из историческата сграда, а „Театрални истории от Чистите езера: от Пушкин до „Современник“ предвижда пешеходен формат, обхващащ един от най-красивите райони на града. Освен това по улиците можете да се повозите на тематичен трамвай, който се движи по легендарния маршрут А („Анушка“), предлагайки на пътниците аудиоекскурзия и потапяне в историята на театъра.

В чест на юбилея броят на активностите нарасна многократно: планира се поставянето на мемориални плочи в памет на основателите на „Современник“, издаването на юбилейната „Книга на промените“, срещи с драматурзи и кинопрожекции – филмът „Летят жерави“ ще бъде показан в кинотеатър „Художествений“, след което ще бъдат обсъдени самата пиеса и нейните кино- и театрални превъплъщения.

Виталий Виленкин, Генадий Печников, Евгений Евстигнеев, Игор Кваша зад кулисите в периода на подготовка на спектакъла „Вечно живи“, 1956 г. / Снимка: Владимир Перелман
 

Вече е открита мултимедийната изложба „70 години в детайли“, както и съвместни експозиции с московски музеи, може да се разгледат уникални фотографии в московското метро и дори да се участва в художествен конкурс за създаване на авторски картички, преосмислящи историята на „Современник“. С други думи, възможност да се докосне до величието има всеки човек, в чиито гърди тупти творческо сърце.