Налага се Западът да дърпа каишката на Зеленски

Парадоксални сигнали идват напоследък от Евросъюза. От една страна, както ние знаем, Европа активно се готви за нападение над Русия – за това съобщаваха както руското Външно министерство, така и руското разузнаване, този факт се признава и от европейски политици. Като цяло по отношение на Русия Европа запазва агресивен тон – все още е в сила желанието да се нанесе стратегическо поражение на Русия.

На пръв поглед в тази ситуация редовната поява на дронове в прибалтийското въздушно пространство е удобен за НАТО повод да започне къде по-мащабни бойни действия. Разбира се, под предлог на „руска провокация“, заявявайки, че дроновете са руски и те „нападат НАТО“. Именно така през миналата година действаше Полша при падането на нейна територия на украински дронове. Но днес реакцията на поляците, прибалтийците и финландците е по-скоро смут и уплах, отколкото агресивна. А главното е, че е по-честна. Прибалтийците яростно опровергават подозренията, че преднамерено са предоставили въздушното си пространство за удари на украински дронове по руски обекти. Литва, Латвия и Естония официално потвърждават украинския произход на дроновете и дори имат претенции към киевския режим.

Явно разтревожени са дори такива „ястреби“ европейски политици като Доналд Туск. Полският премиер вижда „реална заплаха“ от пряк горещ конфликт с Русия, който би могъл да бъде провокиран от безпилотната активност на Киев в небето над Прибалтика. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също изрази безпокойство от ставащото, защото „ние не искаме това да доведе до по-мащабен конфликт, който може да прерасне в нещо много по-лошо“.

Нима на Запад най-после са усетили руските „червени линии“ и в крайна сметка са се отказали от въоръжен конфликт с нашата страна? Не, не са се отказали. Що се отнася до това двойствено поведение, то си има няколко причини. Първо, Европа и НАТО виждат, че руските Въоръжени сили са в апогея на бойните си възможности. Може би роля изиграха и най-големите напоследък съвместни учения на ядрените сили, проведени от Русия и Беларус. Второ, войските на НАТО в Европа към дадения момент все още не са готови за мащабно военно стълкновение. Още повече с перспектива за прилагане на ядрено оръжие (за което ясно предупреждава Москва). Изданието Politico пише: агресията на САЩ срещу Иран показа, че НАТО не е готова за война с Русия. Западната система за ПВО и ПРО се оказа неефективна, запасите от боеприпаси бързо бяха изтощени, а самото политическо единство на Запада бе поставено под съмнение. Трето, нападението над Русия в очите на западните избиратели би трябвало да изглежда не като агресия, а като „защита от агресия“. Та нали именно под лозунга за защита от „руската заплаха“ Евросъюзът се милитаризира. Но работата е там, че дроновете над Прибалтика очевидно се оказаха украински и е трудно да се представи станалото с украинската пропаганда, че „руснаците обстрелват сами себе си“.

Но главното е, че между смущението на Запада заради украинските дронове в Прибалтика и подготовката на Запада за агресия по отношение на Русия няма никакво противоречие. Западът не иска война с Русия, но само такава, която би се оказала за Запада внезапна, случайна, неподготвена. На Брюксел му трябва подготвена война по собствен сценарии, организирана от самите тях и тя да започне тогава и при условия изгодни за самия Запад. А действията на киевския режим са всъщност фалстарт.

Зеленски зависи от Запада, но същевременно играе собствена игра. Опитва да се манипулира всички – и Вашингтон, и Брюксел, и Берлин, и Париж, и прибалтийците. С използването на прибалтийския въздушен коридор за далекобойни дронове Зеленски фактически разбърка картите на НАТО в подготовката на алианса за агресия срещу Русия. Украинската тактика на дребни дронови набези в региона попречи на общозападната стратегия.

А стратегията е в Европа да се изгради мощна отбранителна промишленост и огромна армия, подобно на Вермахта от края на 30-те години на миналия век. Да се увеличи и модернизира ядреният потенциал. Да се регулира логистиката както вътре в Европа, така и трансатлантическата, океанската. Да се наостри пропагандната машина, да се убеди населението за необходимост от военно стълкновение с Москва. Да се отстранят противоречията вътре в западния лагер. И едва тогава да започне поредният кръстоносен поход срещу Русия.

Към дадения момент реализацията на тези задачи среща съществени усложнения. За пълното им изпълнение са нужни като минимум няколко години. През това време Украйна трябва да служи като дразнител за Русия, да отвлича нашите Въоръжени сили. И разбира се, да бие по нашата инфраструктура, но в определени рамки, без да се прекрачват линиите, заради които би възникнал риск от непредсказуемо развитие на събитията, от не навреме настъпила ескалация.

А Зеленски е дребен бяс, който прекомерно се натоварва и затова от време на време го дърпат за повода. А в това време сериозните хора се готвят към истински сериозна война.

Е, нека и ние да сме готови.

Андрей Колесник, ветеран от специалните служби на ВМФ, депутат от Държавната дума

(Взляд.ру)