Еврокомисарят разкритикува ЕК и Европейския съвет за неспособността им да постигнат споразумение по пакета от мерки за повишаване на бойната готовност. Той също така отбеляза, че отбранителното производство не расте достатъчно бързо, и призова да се вземе пример от Украйна.

Европейските институции и компании трябва да действат много по-бързо по въпросите на отбраната. Процесът на вземане на решения и производството на въоръжение остават твърде бавни. Това заяви еврокомисарят по въпросите на отбраната Андрюс Кубилюс, цитиран от Euractiv и руската ИА „РБК“.

В частност той призова Европарламента и Европейския съвет да постигнат споразумение по три точки от пакета мерки за повишаване на бойната готовност, изразявайки надежда, че сделката може да бъде сключена „в следващите седмици“.

„Президентът на Русия Владимир Путин няма да чака да приключим, за да ни подложи на изпитание“, заяви Кубилюс. Като изданието припомни, че руските власти многократно са подчертавали, че Москва няма агресивни намерения спрямо Европа.

Говорейки пред Подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент (SEDE), Кубилюс призова законодателите възможно най-скоро да постигнат споразумение по програмата Agile and Rapid Defence Innovation (AGILE) на стойност 115 млн. евро. Тя бе предложена от самия него през март с цел оказване на подкрепа за проекти на стартъпи.

„Според мен това заслужава ускорена процедура“, каза той и добави, че това ще позволи инструментът да бъде тестван преди изтичането на текущия бюджет в края на 2027 г. Предложеният от Комисията текст предвижда възможност за прескачане на осемседмичния период, предоставен на националните парламенти за разглеждане на законопроекта преди официалното му приемане, пояснява Euractiv.

Комисарят отбеляза още, че макар военното производство в Европа да се разширява благодарение на увеличените отбранителни бюджети, това не е достатъчно, за да се изпревари Русия и да се намали зависимостта от САЩ при доставките на критично важно оборудване.

„Трябва да се научим да произвеждаме продукция в големи мащаби, много по-евтино и същевременно с достатъчно високо качество“, каза Кубилюс. По думите му вместо да се занимават с това, европейските компании се съсредоточават върху най-модерното оборудване. Еврокомисарят сравни тази тенденция с преследването на „висшата мода“. Той изрази мнение, че европейските отбранителни компании трябва да се поучат от украинските. „Потиснат съм от нашата ниска скорост на производство. Но съм напълно поразен от начина, по който украинците увеличават своето производство“, заключи той.

Европейският съюз започна активно да се занимава с отбранителни проекти на фона на военната операция в Украйна. Усилията в това направление се активизираха допълнително след идването на власт в САЩ на президента Доналд Тръмп. Той неведнъж е критикувал европейските съюзници за зависимостта им от Вашингтон и ги е призовавал да увеличат разходите си за отбрана.

На 15 април Европейската комисия обяви инвестиция от 1,07 млрд. евро в 57 отбранителни проекта, които подкрепят водещи инициативи за отбранителната способност на Европа.

Еврокомисията реализира и проекти в рамките на „Пътна карта за отбранителна готовност на ЕС до 2030 г.“. Документът предписва редица ключови мерки: попълване на критични пропуски в отбранителните способности, увеличаване на дела на съвместните покупки на въоръжение до 40% от общите разходи, както и насочване на най-малко 55% от разходите за отбрана в рамките на ЕС.

По план през 2026 г. трябва да бъде стартирана обща програма за противовъздушна отбрана, а до края на 2027 г. – да бъде напълно готова за работа „Стена от дронове“. И накрая, след още една година се планира реализацията на проекта „Страж на източния фланг“ (Eastern Flank Watch), който предвижда засилване на защитата на източната граница по земя и въздух, както и проект за отбрана в Космоса.

Освен това през ноември миналата година ЕК започна създаването на „военен Шенген“ за прехвърляне на войски през цяла Европа. Инициативата трябва да помогне за намаляване на времето за преход от 45 на 3 дни.