Държавният музей „Ермитаж“ в Санкт Петербург откри изложба за Въстанието на декабристите (26 декември/14 декември по стар стил 1825 г.) в Залата на пикетите на Зимния дворец, място, посещавано някога от много от участниците в събитията. Изложбата  ще продължи до 5 април 2026 г. Тя представя над 100 произведения на живописта, графиката, скулптурата, приложното изкуство, както и ръкописи и документи.

„Изложбата, която представяме днес, включва много забележителни произведения от широк кръг институции, които съхраняват историческата памет на Русия. Тази изложба обаче е в крайна сметка за Зимния дворец и неговата перспектива за декабристите. Ермитажът има едно забележително предимство. Имаме Зимния дворец, който помни всичко това, който е бил участник в тези събития“, каза генералният директор на Ермитажа Михаил Пиотровски при откриването на изложбата, цитиран от ТАСС.

Той обясни, че декабристите са присъствали в Зимния дворец многократно. „Първо, разбира се, всички те са били тук на балове и са посещавали Ермитажа, това също добре знаем. След това са били тук за разпити, които също са описани“, припомни той. Пиотровски отбелязва, че събитията от декември 1825 г. могат да се разглеждат като последен гвардейски преврат и „първото нападение над Зимния дворец“, тъй като тогава е направен опит за проникване в двореца.

Изложбата в Ермитажа допълва ключовата тема за събитията от 26 декември/14 декември по стар стил 1825 г. с предмети и произведения, свързани с междуцарствието – специален период в историята, използван от заговорниците – и разследването на декабристките процеси. Експонатите включват автографи, портрети и лични вещи на участници във въстанието, акварели на стаите на Николай I в Зимния дворец, картини на събитията на Сенатския площад и офицерски и войнишки униформи от бунтовническите полкове и части, застанали на страната на императора.

Изложбата е съставена от материали от колекциите на Ермитажа, Държавния архив на Руската федерация, Института за руска литература на Руската академия на науките (Дом „Пушкин“), Общоруския музей „А. С. Пушкин“, Военноисторическия музей на артилерията, инженерните и свързочните войски и Руския държавен архив на древни документи.

Кои са декабристите?

Декабристите са членове на революционно движение от действащи и бивши офицери, произхождащи от благороднически семейства, действало в Руската империя през 20-те години на XIX век, според wikipedia.org.

Названието на движението идва от въстанието на декабристите, избухналото на 26 декември 1825 г. (14 декември по стар стил). По-голяма част от декабристите при избухване на въстанието са на военна служба или са ветерани от войните срещу Наполеон Бонапарт. Част от декабристите са служили в окупирана Франция, което оказва влияние върху разбиранията им и формира европейски модел на мислене. Сред декабристите е имало и известен брой масони.

Първите организации, условно наречени преддекабристки, възникват през 1814 – 1816 г. сред офицерите от Рейнската армия. Една от тях се нарича Орден на руските рицари, оглавяват я аристократите М. Ф. Орлов и М. А. Дмитриев-Мамонов. Тази организация няма особено значение, но идеята, заложена в основата ѝ – да се обединят недоволните офицери – се реализира през 1816 г. в Петербург, където се създава Съюз за спасение.

Първите тайни организации се създават през 1816 г. (Съюз за спасение) и 1818 г. (Съюз за благоденствие). В началото на 20-те години се създават и нови три тайни организации – през 1821 г. Северно дружество и Южно дружество, както и Съюз на обединените славяни през 1823 г., който две години по-късно се обединява с Южното дружество.

Предистория

Отечествената война от 1812 г. предизвиква в руското общество необикновен духовен подем и съзнание за собственото достойнство; руската армия разбира, че този път се сражава за Родината, за вярата и съвсем не заради „личната дружба“ на императора с пруския крал, както е през 1807 г. След победата над Наполеон е извършена военна окупация на френски територии; в продължение на няколко години руските войски се намират в непосредствен досег с поколения хора, израснали под влиянието на идеите на Френската революция. Във Франция те имат възможност да следят развитието на политическите страсти и борби, четат вестници и списания, в които горещо се обсъждат политически въпроси, лично наблюдават как хората живеят в обстановка, където действат нови обществени и държавни учреждения, израснали върху революционния принцип „Свобода, равенство, братство“. Сравнението на порядките в родната страна със западноевропейските се налага от само себе си и далеч не е в полза на първите. Напредничавата част от руското общество смята, че с освобождението на Европа от потисничеството и тиранията на Наполеон руският народ е извоювал и правото на свобода и за самия себе си; а междувременно действителността е друга: подозрителният контрол и произволът не са отслабнали, а по-скоро са се засилили и затова предизвикват още по-остро чувство на огорчение и недоволство.

„Декабристкото въстание“ (худ. Карл Колман)