„Смарт фиш“ откри хидрологични и геохимични аномалии в два района на залива, които при по-нататъшно проучване се оказаха места на подводно изхвърляне на подземни води с хидротермален произход.

Специалисти от Московския политехнически университет, съвместно с Тихоокеанския океанологичен институт „В. И. Иличов“ към Далекоизточния клон на Руската академия на науките (РАН), създадоха роботизиран комплекс за морски изследвания чрез метода на буксируема снимка. Апаратът, наречен „Смарт фиш“ (Smart Fish), вече премина изпитания и се прилага в научни експедиции в Далечния Изток и Арктика, съобщиха за ТАСС от пресслужбата на висшето училище.

„Конструкцията на апарата представлява херметично отделение за изследователска апаратура с управляващи повърхности и обтекатели от капролон. Движейки се след кораба на кабел-въже, „Смарт фиш“ събира хидрологични данни в придънния слой и ги предава в реално време на оператора на борда, което позволява оперативна корекция на маршрута и зоните на измерване. За дванадесет часа работа апаратът е способен да извърши около половин милион измервания – срещу шестдесет, които за същото време дава класическият метод“, се казва в съобщението.

Първата сериозна задача за „Смарт фиш“ стана многогодишна научна загадка – така нареченият „арктически оазис“ в Чаунския залив на Чукотка, където в условията на суров арктически климат бяха открити топлолюбиви биоценози, нетипични за Източносибирско и западната част на Чукотско море. В продължение на много години няколко института не успяваха да установят причината за тяхното съществуване.

„Стигнахме до извода, че решаването на този проблем с помощта на класическите методи за океаноложки работи е невъзможно. Арктическото лято е кратко, наемът на научни кораби е скъп и времето за работа е катастрофално малко. Нужен беше високопроизводителен апарат, способен да покрие целия залив и да даде детайлна картина за броени дни“, разказа временно изпълняващият длъжността директор на Тихоокеанския океанологичен институт Александър Чаркин.

Още в първата експедиция с прилагането на новия комплекс загадката беше разгадана. „Смарт фиш“ откри хидрологични и геохимични аномалии в два района на залива, които при по-нататъшно проучване се оказаха места на подводно изхвърляне на подземни води с хидротермален произход. Именно те осигуряват на залива топлина и богат набор от биогенни микроелементи, поддържащи съществуването на нетипичните биоценози. Резултатите от изследването бяха публикувани в списанието Communications Earth & Environment от портфолиото на Nature.

Впоследствие апаратът е използван за мониторинг на акваторията на Тихия океан в района на японската АЕЦ „Фукушима“ – не са открити аномални концентрации на антропогенни радионуклиди. В Японско море с негова помощ са изследвани миграциите на камчатския рак в залива „Петър Велики“. Паралелно с това екипът на института разработва на базата на апарата система за машинно зрение: невронна мрежа, обучена чрез видеопоток от подводна камера, вече е способна да разпознава и преброява раци, риби, морски звезди и мекотели в режим на непрекъснато заснемане на дъното. По думите на Чаркин това открива перспективи за прилагане на комплекса в рибното стопанство – вече се водят преговори за търговско внедряване на технологията.

Конструкторските дейности и производството на апарата са извършени от специалисти от СКБ „МАМИ“ към Московския политехнически университет, който се превърна в „Предова инженерна школа по дизайн“ на висшето училище. Водещ конструктор на проекта е Марат Дуйсекулов, а водещ макетист – Иван Баранов.