В Русия разработиха сензор за откриване на диабет чрез дишането
Руски учени разработиха сензор на основата на графен и полимер, отпечатан върху обикновена офис хартия, който е способен в реално време да открива диабет и други заболявания чрез издишания въздух. Уредът фиксира с висока точност молекулите - маркери на болестите, съобщиха от пресслужбата на Института по физика на полупроводниците (ИФП) „А. В. Ржанов“ към Сибирското отделение на Руската академия на науките (СО РАН).
„Успяхме да постигнем висока чувствителност на измерванията благодарение на това, че разработихме нов наноструктуриран материал за сензорите. Нещо повече, създадени са сензори с различен дизайн, позволяващи контролирано да се променя спектърът на улавяните върху повърхността молекули маркери. Тоест всеки сензор разчита само „нужните“ сигнали, които могат да укажат за наличие на заболявания. В перспектива това ще позволи на пациенти със съмнения за хронични болести да контролират състоянието на здравето си дори в домашни условия. Освен това сензорът притежава ниска себестойност и е лесен за употреба“, се казва в съобщението на ръководителя на проекта и водещ научен сътрудник в ИФП на СО на РАН Ирина Антонова, предаде ТАСС и в. "Русия днес - Россия сегодня".
От института отбелязаха, че устройството може да открива изключително малки (следови) количества ацетон, амоняк и други вещества. Повишаването на тяхната концентрация в издишвания въздух е маркер (или индикатор) за захарен диабет, сърдечна недостатъчност или проблеми с бъбреците. Устройството представлява тънък филм, който лесно се закрепва върху стандартна медицинска маска. Това прави разработката удобна за приложение в болници, включително за непрекъснат мониторинг на дишането при пациенти по време на операции. Принципът на действие на уреда е основан на промяна в електрическия ток. Когато издишваният въздух попадне върху сензора, газовете се улавят от повърхността на датчика, променяйки способността му да провежда ток. Резултатите моментално се извеждат на екран под формата на графика. Разработката се извършва съвместно с Обединения институт за високи температури към РАН с подкрепата на грант от Руската научна фондация.


