Фейсбук иска едва ли не смърт за убитото куче и в същото време не гъква за живота на прегазена жена, чийто живот може да секне всеки момент. Жената, прочее, е човек!

Кола прегази куче. Знаем как се казва кучето. Знаем как се казва шофьорът, къде и какво работи. На гаража му написаха "Убиец". Има подписки и петиции, с които се иска най-строго наказание. Още малко ще поискат линч.

В същото време в Бургас шофьор прегази жена. Влачи я няколко минути. Не знаем как се казва шофьорът, не знаем къде и какво работи, не знаем къде живее. На гаража му не пише "Убиец". Не знаем как се казва жертвата, на колко години е, къде и какво работи, къде живее. Знаем, че има опастност за живота й. Няма протести и петиции. Никой не се интересува кой е шофьорът. Никой не иска най-строго наказание, нито линч.

Тази избирателна съпричастност, тази избирателна публична жалост, са всъщност са безжалостна характеристика на обществото. ФБ иска едва ли не смърт за убитото куче и в същото време не гъква за живота на жената, чийто живот може да секне всеки момент. Жената, прочее, е човек.

Избирателната жалост ражда избирателен гняв. И иска мъст. Не справедливост. Мъст.

Тълпата ще те убие и ще забрави. Тълпата е невинна. Така си мисли тя. Тълпата.

PS Преди години една мутреса с мощна кола уби едно мое племенниче. Момиченце на 14 години. На пешеходна пътека и при зелен светофар за пешеходците. На мутресата нищо не й се случи. Нищо! Никой не гъкна. Прекрасното дете го няма. Остана споменът за едно погубено бъдеще. Мило дете, знам, че си с Малкия принц, когото толкова много обичаш. Това ме утешава. Донякъде...