Една от най-бързо развиващите се в икономически и социален план страни в Азия, а и в глобален мащаб  – Виетнам (брутният вътрешен продукт на Виетнам демонстрира изключително силен икономически ръст през 2026 г., като за първите девет месеца на годината икономиката се е разширила с 9,01 %, през 2025 г. той е бил около 8 %), води отчетлива и активна политиката на разширяване на външните отношения както с ЕС като институционален партньор, така и с неговите държави членки. Тази политика на засилване на връзките е част от общата стратегия на Социалистическа република Виетнам към миролюбива и балансирана външна политика в променящия се многополюсен свят. На фона на растящи напрежения и разделение на съвременния свят Виетнам има активен обмен на най-високо ниво с всички ключови държави – през последните години страната бе посетена както от тогавашния президент на САЩ Джо Байдън (септември 2023 г.), така и от президента на Русия Владимир Путин (юни 2024 г., което е петото поред посещение в азиатската страна), на Китай Си Дзинпин (април 2025 г., което е четвърто посещение), на Франция Еманюел Макрон (май 2025 г.). Тези срещи на високо равнище, както и визитите на виетнамския лидер То Лам в САЩ, Русия, Китай, Индия, Канада и много други ключови държави демонстрират не само нарасналия авторитет на Виетнам по света, но и готовността за икономическо партньорство и инвестиции с тези и много други държави.

Особено внимание в своята външна и външноикономическа политика Виетнам обръща на Европейския съюз като цялостна общност и на държавите – членки на Съюза.

ЕС – Виетнам: Стратегическо партньорство и водеща роля за връзките Европа – АСЕАН

Виетнам и ЕС установяват дипломатически отношения през 1990 г. и ги издигат до всеобхватно стратегическо партньорство на 29 януари 2026 г. по време на посещението във Виетнам на председателя на Европейския съвет Антониу Коща. Виетнам е първият партньор от АСЕАН с такъв формат на отношения с ЕС. Съществуват механизми за сътрудничество в политиката, търговията, инвестициите, устойчивото развитие, отбраната и сигурността и регионалните въпроси.

Споразумението за свободна търговия ЕС – Виетнам (EVFTA) е в сила от 1 август 2020 г. и подпомага достъпа до пазари и сближаването на стандартите. Споразумението за защита на инвестициите (EVIPA) е подписано през 2019 г., но все още очаква ратификация от останалите държави членки. Стокообменът Виетнам – ЕС през 2025 г. възлиза на 73,8 млрд. щ. д.: износ от Виетнам 56,2 млрд., внос 17,6 млрд. и излишък 38,6 млрд. щ. д. Статистиката на други институции може да се различава по методология и обхват.

Налице са конкретни нови основи за сътрудничество: на 25 март 2026 г. Европейската комисия обяви инвестиционен пакет над 560 млн. евро за устойчив транспорт и чиста енергия във Виетнам по инициативата Global Gateway; на 27 май 2026 г. Комисията и виетнамското Министерство на науката и технологиите подписаха писмо за намерение за засилване на научното, технологичното и иновационното сътрудничество. Очаква се тези инициативи да бъдат развити по време на визитата.


Сред практическите въпроси са прилагането на EVFTA и ратификацията на EVIPA; пазарният достъп, правилата за произход и зелените стандарти; предупреждението на ЕС за незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (IUU); изискванията за въглеродни емисии, проследимост, безопасност и вериги за доставки; сътрудничеството в образованието, научните изследвания, енергийния преход и морската сигурност. Посланикът на ЕС във Виетнам Жулиен Герие посочи преди срещата, че се очакват разговори за търговия, инвестиции, енергетика, образование, наука, технологии и сигурност. Възможни са споразумения за образование, кръгова икономика, индустрия, селско стопанство и връзки между местни власти и предприятия, но те трябва да бъдат потвърдени официално, което се очаква да се случи.

Интересни са и обобщенията на експертите и деловите кръгове, че Виетнам изнася за европейския пазар основно електроника, компютри, текстил, облекла и обувки, докато вносът от ЕС се състои предимно от машини, самолети, автомобили и фармацевтични продукти. Даже и бегъл анализ на тези факти показва, че Виетнам вече е доказала се технологична и производствена сила, която осъществява с Европа (и страните – членки на ЕС) равноправна търговия и е конкурентен на високите изисквания на европейските пазари и на европейските норми за качество, екологичност и безопасност на стоките и храните. Същевременно и особено важно в настоящия кризисен период е и това, че Виетнам е бързо развиващ се пазар, който може да създаде огромни възможности за европейския бизнес.

Един отделен, но много съществен момент е безвизовата политика, която Виетнам провежда последователно и проактивно: Виетнам води безвизова политика към общо 37 държави, много от които (а сред тях е и България) са именно европейски. През август 2025 г. бе въведен безвизов режим до 45 дни с цел „туризъм“ за България, Белгия, Хърватия, Чехия, Унгария, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швейцария. А преди това от подобен режим се ползват и страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Великобритания, Русия, скандинавските държави, а извън Европа – много съседни страни от региона на Югоизточна Азия.


И тази отворена политика дава своя уникален резултат – Туризмът във Виетнам отбелязва исторически бум, като през 2025 г. страната отчете рекорден брой от 21,2 милиона международни туристи. Това представлява ръст от 20,4 % спрямо предходната година и е най-високото постижение в историята на виетнамския туризъм. За първите девет месеца на 2026 г. броят туристи е близо 18 милиона, а общото очакване е за 25 милиона до края на годината. Да видите Виетнам и неговите чудеса от историята, географията, но и от модерното му развитие – струва си!

Част от логиката на тази политика на отвореност, партньорство, мир, добронамереност и взаимно изгодно сътрудничество, наричана често в медиите „Бамбукова дипломация“ (гъвкава, но силна и предвидима!) е и предстоящата втора европейска обиколка на президента на Социалистическа република Виетнам и Генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия То Лам, която ще включва и срещи с основните европейски институции в Брюксел, но и държавни визити в Дания и Белгия.

Казваме втора, защото през октомври 2025 г. То Лам посети Финландия, Великобритания, а също и България. Посещението в София, проведено точно преди година (23 – 25 октомври), потвърди прерастването на връзките България-Виетнам, които са традиционно приятелски в Стратегическо партньорство с дългосрочна перспектива. Посещението на То Лам в София бе отговор на успешно посещение на президента и днешен премиер Румен Радев във Виетнам през 2024 година, което също демонстрира тенденция и линия на активизиране на връзките на най-високо държавно ниво.

България – Виетнам: връзки на здрава основа и с отлични перспективи

Виетнам и България имат традиционно приятелство с големи перспективи. Момент от срещата на президента (сегашен премиер) Румен Радев с виетнамския лидер То Лам през 2024 г.

България и Виетнам са свързани с приятелство още от първите дни на съществуването на независим и свободен Виетнам през далечната 1950 година, когато нашата страна става втората държава, признала Виетнам. Солидарността на българския народ в най-тежките години на Виетнамската война и битката на виетнамския народ срещу чуждата агресия, за национално обединение и за възстановяване идва от факта, че трагедията и героизма на Виетнам трогва сърцето на българите, преживели векове по-рано подобни битки за свобода и независимост. В България своето образование и трудова реализация намират над 30 хиляди виетнамски граждани, а някои от тях са живата връзка на двете страни и днес.

Именно развитието на тази солидна база в прагматично партньорство на политическо, институционално и икономическо ниво бе тема на успешните срещи на лидера То Лам с българското ръководство – президента (днес министър-председател) Румен Радев, с тогавашния премиер Росен Желязков, с председателя на парламента, с тогавашния председател на Българската социалистическа партия и заместник министър-председател Атанас Зафиров, а по сектори – срещи на министрите на икономиката, земеделието, туризма, образованието, отбраната и други. И ето още конкретика, която показва, че връзките между България и Виетнам имат солидна перспектива: търговският оборот продължава да се развива с бързи темпове, като само за първата половина на 2025 г. той достига 144,5 милиона долара (увеличение от 14,9 % на годишна база). Прогнозите показват, че общият обем е напът през настоящата 2026 г. да надхвърли 300 млн. долара. Още през 2025 г. от български представители и анализатори бе подчертано, че България може да играе ролята на „врата“ и „мост“ във връзките между Виетнам и Европа.

Очаква се диалог на най-високо европейско и държавно ниво

Ето и още някои факти, които демонстрират важността на започващата европейска обиколка. По време на визитата, която започна вчера, той е придружен от съпругата си Нго Фъонг Ли и делегация в състав от ръководни представители на виетнамското правителство в сферите на отбраната, вътрешните работи, дипломацията, образованието, земеделието и строителството, както и ръководители на двата столицата Ханой и град Хо Ши Мин. Визитата в Дания е по покана на крал Фредерик X и кралица Мери, а тази в Белгия е по покана на крал Филип и кралица Матилда, както и на белгийския министър-председател Барт де Вевер. Посещението в европейските институции е по покана на председателя на Европейския съвет Антониу Коща.

В Копенхаген вече започна изключително активна програма от срещи, сред които посещение в парламента, изказване в Копенхагенския университет и посещение на Института „Нилс Бор“ с представяне на квантови технологии.

А също така във втория ден участие в бизнес форум, организиран от Конфедерацията на датската индустрия, с акцент върху зелените решения, здравеопазването и храните; среща с министър-председателя Мете Фредериксен; среща с виетнамската общност; участие в официално събитие за 55-ата годишнина от дипломатическите отношения.

На 21 октомври: посещение на пристанището в Копенхаген, запознаване с инфраструктурата за защита от наводнения и офшорната вятърна енергетика.

Още един символен факт: Визитата в Дания представлява първото държавно посещение на генерален секретар на КПВ в страната, но и единственото държавно посещение, което Дания приема през 2026 г. Кралският протокол, посещенията в Института „Нилс Бор“, предприятия и обекти на зелената енергетика свидетелстват за стремеж към преход от традиционна помощ за развитие към партньорство, основано на технологии, знания и висококачествени инвестиции.

А за мащаба на възможностите за стопански и политически връзки между Дания и Виетнам говорят данните, разпространени от Виетнамската информационна агенция: двустранният стокообмен през 2025 г. е около 720,9 млн. щ. д., а за първите девет месеца на 2026 г. – около 672,5 млн. щ. д. Друг материал на агенцията, позоваващ се на Министерството на промишлеността и търговията, отчита 609,47 млн. щ. д. за първите осем месеца на 2026 г., ръст от 37,5 % на годишна база. Към края на юли 2026 г. Дания има 179 действащи инвестиционни проекта с регистриран капитал близо 2,5 млрд. щ. д.; към края на август са отчетени 180 проекта със сходен размер на капитала.

Водещи области на сътрудничество са възобновяемата енергия и енергийната ефективност; морският транспорт, пристанищата и логистиката; зелената индустрия и устойчивото производство; фармацевтиката и медицинските технологии; науката, иновациите и цифровата трансформация. Посещението в Института „Нилс Бор“ и бизнес форумът са важни за проследяване на потенциални нови проекти.

На 22 октомври председателят на Европейския съвет Антониу Коща планира среща с То Лам.


По-късно крал Филип и кралица Матилда се очаква да приемат делегацията в двореца Лакен в Белгия. Виетнам и Белгия установяват дипломатически отношения през март 1973 г. и стратегическо партньорство в селското стопанство през 2018 г.

Взаимно допълващи се области на двустранното сътрудничество, които ще бъдат обсъждани на ниво срещи с правителството на Белия и нейни държавни институции са зеленото земеделие, хранително-вкусовата преработка и безопасността на храните; пристанищата, мултимодалният транспорт и интелигентната логистика; научните изследвания, полупроводниците и медицинските технологии; възобновяемата енергия, кръговата икономика и висшето образование. Логистичното сътрудничество може да подпомогне виетнамските предприятия при достъпа до западноевропейските дистрибуторски мрежи.

Обединяването на трите дестинации позволява двустранните приоритети да се свържат с общите програми Виетнам – ЕС, да се укрепи политическото доверие и да се диверсифицират партньорствата в условията на международна нестабилност.

Безспорно, предстоящата визита на президента То Лам ще е стимул за връзките на Виетнам с Европейския съюз, което означава – и с България като част от общността. Изброените по-горе области са и сфери, в които България има опит, експертиза, но и поле за партньорство – от високите технологии и електрониката (силно развити у нас още през 80-те години на ХХ век) през селското стопанство, хранителната индустрия и екологичното земеделие до логистиката (предвид стратегическото географско положение на България като кръстопът на региони и икономически коридори). Именно затова предстоящото посещение е важно и за българските институции, за бизнеса и за политическите и стопански анализатори – то ще покаже посоката на връзките Виетнам – Европа и възможностите за тяхното практическо оползотворяване. А вярваме, че в края на обиколката те ще са още по-ясни, перспективни и възходящи.