Виетнам разбира стойността на мира чрез собствената си история и стойността на развитието чрез собственото си Възобновяване (Стратегията Doi Moi) и международна интеграция. От този опит ние осъзнахме дълбоко, че нашите национални интереси са преплетени с мира, стабилността и просперитета на региона, заяви генералният секретар на Виетнамската комунистическа партия и президент на страната по време на Форума "Шангри Ла" в Сингапур

В началото искам да изразя искрената си признателност към правителството на Сингапур и Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за честта да се обърна към откриващата сесия на този важен форум. В продължение на повече от две десетилетия диалогът Shangri-La се превърна във водеща платформа за регионален обмен на сигурност, където нациите споделят гледни точки, изслушват се внимателно една друга и търсят отговорни пътища към мир, стабилност и развитие.

Срещаме се във време, когато светът е изправен пред множество рискове и несигурност: по-свързани, но по-уязвими; по-технологично сложни, но по-изложени на злоупотреба; по-дълбоко взаимозависими, но все по-податливи на натиск и принуда. Докато всички нации продължават да говорят за мир, стабилност и сътрудничество, стратегическата среда е белязана от нарастваща липса на доверие, фрагментация и неконтролирана конкуренция. Следователно това, от което се нуждаем, е да изградим и развием споделена визия –, която е от съществено значение, независимо колко минимална може да бъде тя - да защитим мира, доверието и развитието на човечеството през двадесет и първи век. В същото време трябва да засилим капацитета си за предотвратяване на кризи рано и отдалеч, тъй като опитът многократно ни напомня, че много големи кризи започнаха с недоразумения, останали неразрешени, сигнали, интерпретирани погрешно, и превантивни механизми, които не бяха активирани навреме.

Именно в този дух искам да споделя някои размисли по темата: проактивно оформяне на мира, стабилността и развитието в свят, който претърпява дълбоки промени.

Дами и господа,

Промяната е постоянна характеристика на международните дела. Дали ще бъде позволено да ескалира в конфликт или да се трансформира в катализатор за мир зависи от стратегическия избор на нациите и международната общност. Гледайки днешния свят, вярвам, че настоящите нестабилности отразяват сближаването на три основополагащи кризи, разгръщащи се едновременно и укрепващи се една друга, а именно криза на международния ред; криза на моделите на развитие; и криза на стратегическото доверие.

Първо, кризата на международния ред.

Международният ред никога не е статичен. Справедливият ред може да се развие, за да отразява променящите се реалности на света. И все пак такава адаптация трябва да се осъществи чрез правила, диалог, взаимно приспособяване и самоограничение —, а не чрез принуда, едностранно налагане, заплахи със сила или създаване на свършени факти.

Кризата на международния ред започва, когато правилата все още се позовават, но тяхната обвързваща сила ерозира; когато ангажиментите се потвърждават многократно, но се подкопават на практика; когато основните принципи на международното право се тълкуват избирателно, прилагат се непоследователно или са подчинени на логиката къде силата прави правилното и силната плячка на слабите. В такава среда държавите, особено малките и средните, са изправени пред нарастващ натиск да избират страни и са все по-уязвими на принуда в икономическата, технологичната, финансовата област и областта на сигурността. В същото време самите свързващи пространства като морета и океани, киберпространство, вериги за доставки, цифрова инфраструктура и подводни кабели рискуват да се превърнат в арени на стратегическо състезание. Неотдавнашното напрежение по стратегическите морски маршрути в Близкия изток ни напомня, че конфликтът в една точка на възпламеняване може бързо да наруши търговията, енергийните доставки, логистиката и социално-икономическия живот по целия свят.

Второ, кризата на моделите на развитие.

В продължение на десетилетия глобализацията, търговските и инвестиционните потоци, разпространението на технологиите и интеграцията на веригата за доставки създават изключителни възможности за развитие за много страни, включително развиващите се. И все пак точно тези двигатели сега са под безпрецедентно напрежение. Растежът се забавя. Публичният дълг и цената на капитала нарастват. Изменението на климата застрашава поминъка на стотици милиони. Разрушителните технологии създават огромни възможности, но и нови разделения. Търговията, финансите, тарифите, енергетиката, храните, данните и технологиите все повече рискуват да се превърнат в инструменти за натиск.

За много нации развитието не е второстепенно спрямо сигурността. Развитието е самата основа на трайната сигурност. Когато пътищата на развитие са нарушени, когато възможностите за напредък на развиващите се страни са стеснени, икономическата нестабилност може бързо да се развие в социална и политическа нестабилност и дори стратегическа несигурност.

Трето, кризата на стратегическото доверие.

Това може да е тиха, но опасна криза, защото кара държавите да тълкуват действията си една на друга през призмата на недоверие и безпокойство. Когато доверието спадне, защитните мерки могат дори да се възприемат като провокация; разликата в интересите може да ескалира в конфронтация; и незначителен инцидент може да предизвика спирали от реакции при липса на диалог, комуникация и сдържаност. Стратегическото доверие не изисква премахване на различията или отричане на конкуренцията. Неговата същност е в управлението на различията в рамка, основана на правила, като се гарантира, че конкуренцията остава ограничена, отговорна и предвидима. Трайният регионален ред не може да бъде изграден върху постоянен страх и взаимно недоверие.

Нововъзникващите технологии правят това предизвикателство още по-сложно. Големите данни, изкуственият интелект, киберпространството, квантовите технологии, автономните системи и цифровата инфраструктура разширяват капацитета за развитие. И все пак те също имат потенциала да засилят подозрението, да позволят манипулиране на информацията, да компресират сроковете за вземане на решения и да увеличат риска от грешни изчисления. Когато технологичният напредък изпревари еволюцията на правилата и човешкия надзор, стратегическата стабилност става по-крехка. Следователно преодоляването на тази криза изисква стратегическа рамка за изграждане на доверие, която включва бързи комуникационни канали по време на инциденти. Той също така изисква прозрачност, диалог, споделяне на съществена информация за намаляване на погрешните схващания, ясни кодекси на поведение за предотвратяване на сблъсък и достатъчно стабилни технологични норми, за да се гарантира, че хората остават в крайна сметка отговорни за решения, носещи сериозни последици за сигурността.

Дами и господа,

Тези три кризи се сближават най-видимо в Азиатско-тихоокеанския регион. Това е най-динамичният център на растеж в света, но и театър на интензивна стратегическа конкуренция; регион, определен от жизненоважни морски маршрути, но изпълнен с рискове в морето; регион, който се е облагодетелствал дълбоко от глобализацията, но сега е изправен пред нарастващ натиск от фрагментацията на веригата за доставки, изменението на климата, технологичния преход и възникващата геоикономическа конкуренция. Именно защото там, където тези предизвикателства се сближават, Азиатско-тихоокеанският регион също трябва да стане там, където се появяват решения. Този регион споделя общ интерес от мир, свързаност и развитие; и притежава дълбок опит в многопластовото сътрудничество. Това е мястото, където АСЕАН функционира като рамка за сътрудничество, диалог и баланс. И има мотивацията и решимостта да гарантира, че конкуренцията няма да се плъзне в конфронтация; че линиите на свързаност не се превръщат в линии на разделение; и че една нация'сигурността не се превръща в чужда несигурност.

Именно от тази гледна точка искам да предложа няколко препоръки за съвместно оформяне на Азиатско-тихоокеански регион, който е мирен, стабилен, устойчив и способен да смекчава рисковете рано и отдалеч.

Първо, трябва да създадем правила и диалог наистина ефективни инструменти за намаляване на риска.

Диалогът Shangri-La трябва да остане платформа, където нациите се изслушват внимателно една друга, изясняват намеренията, търсят допирни точки и управляват различията, а не само една за повторно формулиране на позиции. Диалогът трябва да помогне за ранното идентифициране на рисковете, да улесни споделянето на информация, да запази комуникационните канали по време на моменти на напрежение и да предотврати ескалирането на несъгласието в криза. По същия начин ред, основан на правила, не принадлежи към нито една група държави. Това е общата основа, върху която големи, средни и малки държави могат да съжителстват мирно, основани на международното право и Хартата на ООН, при пълно зачитане на независимостта, суверенитета, териториалната цялост, неизползването или заплахата от сила, мирното уреждане на спорове и суверенно равенство. Правилата придобиват истинско значение само когато се прилагат последователно и се превеждат в оперативни механизми като механизми за ранно предупреждение, канали за спешна комуникация, протоколи за управление на инциденти, само-сдържащи и проверими действия.

Това е особено жизненоважно за моретата и океаните. Моретата и океаните не само представляват ресурси; но те са и споделените пространства на връзка: спасителните линии на световната търговия, енергетиката, храните и веригите за доставки. Никоя държава няма полза, когато тези маршрути се превърнат в театри на принуда, конфронтация или демонстрации на власт.

По отношение на Източно море позицията на Виетнам остава ясна, последователна и принципна. Виетнам подкрепя мирното уреждане на всички спорове и разногласия въз основа на международното право, особено на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Виетнам зачита законните права и интереси на други държави, като същевременно остава решителен и упорит в защитата на собствената си независимост, суверенитет и законни суверенни и юрисдикционни права в съответствие с международното право.

Второ, трябва да оформим отворена, приобщаваща регионална архитектура с АСЕАН в центъра.

Тъй като продължават да се появяват нови механизми и инициативи, ние се нуждаем от регионална архитектура, способна да свързва интереси, да намалява недоверието и да укрепва съществуващите договорености. Всички инициативи, които допринасят за мира, стабилността и развитието, трябва да бъдат приветствани, при условие че са прозрачни, зачитат международното право, допълват се взаимно и не отслабват централното място на АСЕАН или превръщат Югоизточна Азия в арена на блокова конфронтация. Централното място на АСЕАН не се приема нито за даденост, нито за самоподдържане. Тя може да бъде запазена само чрез единство, стратегическа автономия и капацитет за оформяне на общ дневен ред. Приобщаването трябва да бъде съчетано с ефективност; диалогът трябва да генерира действия; и консенсусът трябва да даде възможност за навременни регионални отговори на споделените предизвикателства. В това отношение Виетнам подкрепя и е готов да работи в тясно сътрудничество с Филипините като председател на АСЕАН през 2026 г., заедно с всички други държави-членки, за укрепване на мира и сигурността, разширяване на коридорите на просперитет, напредване на свързаността, приобщаващо и устойчиво развитие и поддържане на народите на АСЕАН твърдо в центъра на нашето общо начинание.

Трето, трябва да поставим човешката сигурност и устойчивостта на обществото в основата на устойчивата сигурност.

Нестабилността днес не произтича единствено от военен конфликт, но и от пукнатини в самото развитие. Следователно готовността за отбрана е легитимна, но устойчивата сигурност не може да почива само на военната мощ. Още по-малко може да бъде изграден чрез надпревара във въоръжаването или чрез увеличаване на несигурността в развитието на другите. Това, от което се нуждаем вместо това, е основа за развитие, способна да устои на системни сътресения, подкрепена от отворени и диверсифицирани вериги за доставки, безпроблемна инфраструктурна свързаност и сътрудничество в областта на финансите, технологиите и човешкия капитал. В същото време трябва да напреднем в практическото сътрудничество в оказването на помощ при бедствия, здравната сигурност, водната сигурност, продоволствената сигурност, енергийната сигурност, киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и операциите по търсене и спасяване. Когато сътрудничеството осезаемо повишава безопасността, защитава поминъка и подобрява качеството на живот на хората, стратегическото доверие се подновява и укрепва.

Четвърто, трябва да оформим отговорни норми за нововъзникващите технологии и отбранителната индустрия.

Изкуственият интелект, големите данни, квантовите технологии, автономните системи, космическите технологии, киберсигурността и високотехнологичните вериги за доставки променят международната сигурност. Тези технологии могат значително да разширят нашия капацитет за развитие, предвиждане на риска и управление. И все пак те могат да бъдат злоупотребени и за започване на кибератаки, манипулиране на информация, автоматизиране на конфликти, разрешаване на незаконно наблюдение или създаване на нови форми на принуда. В областта на отбраната и сигурността критичният въпрос не е колко мощна може да стане технологията, а степента, до която човечеството може да запази контрола върху нея. Следователно трябва да задълбочим диалога относно ИИ в областта на отбраната и сигурността; гарантиране на крайната отговорност на човека при решения, носещи тежки последици; разработване на по-ясни норми за отговорно поведение в киберпространството; укрепване на защитата на подводните кабели и инфраструктурата за критични данни; и насърчаване на по-голяма прозрачност по отношение на технологиите, засягащи стратегическата стабилност. Отбранителната индустрия трябва да служи на законната самоотбрана и регионалната стабилност, а не да подхранва надпреварата във въоръжаването.

Пето, трябва да укрепим обществената основа и устойчивост, да защитим информационното пространство и да повишим обществената осведоменост.

В свят на дълбока цифрова взаимосвързаност нестабилността вече не произтича само от въоръжени конфликти, прекъсване на веригата за доставки или кибератаки. Може да започне с ерозията на доверието в самите общества. Дезинформацията, манипулирането на информацията, подбуждането към екстремисти, социалната поляризация и координираните операции за влияние могат да отслабят националното сближаване, да изкривят общественото разбиране, да задълбочат обществените разделения и да ускорят разпространението на кризи. Следователно опазването на мира в нашата ера също означава защита на истината, укрепване на социалното доверие, повишаване на капацитета за стратегически комуникации, обучение на цифрови граждани, насърчаване на отчетността на технологичните платформи и задълбочаване на международното сътрудничество за противодействие на невярна и злонамерена информация. Общество, способно да различи истината от лъжата, да поддържа сплотеност сред турбуленция и да се съпротивлява на манипулация чрез страх, омраза или изкривяване, осигурява една от най-силните основи за устойчива сигурност.

Шесто, трябва да засилим капацитета за превантивна дипломация, посредничество и помирение в региона.

Много кризи избухват не просто поради противоречиви интереси, а защото засегнатите страни нямат надеждни канали за комуникация, нямат място за деескалация и им липсват механизми, способни да насочат конфронтацията обратно към диалог. Следователно Азиатско-тихоокеанският регион трябва да третира превантивната дипломация като стратегически капацитет, а не просто като импровизиран отговор след вече избухнала криза. Имаме нужда от по-разнообразни канали за консултации, по-гъвкави механизми за посредничество, механизми за контакт при инциденти, квазиформални платформи за обмен и по-широки инициативи за изграждане на доверие, свързващи отбранителни институции, агенции за сигурност, органи за морско правоприлагане, учени, предприятия и социални организации. Целта е да се създадат надеждни дипломатически отклонения, преди страните да бъдат въвлечени в спирали на ескалация, които повишават риска от конфликт.

На партньори със значително влияние както в региона, така и извън него, Виетнам желае да предаде искрено послание, както следва: Азиатско-тихоокеанският регион е отворено пространство и всички страни със законни интереси могат да играят роля в приноса за неговия мир, стабилност и развитие. Регионът приветства ангажимента, който е прозрачен, отговорен, зачита международното право, подкрепя централното място на АСЕАН и води до намаляване на напрежението. Това, което регионът търси, не е нито простото присъствие, нито отсъствието на голяма сила. Това, което търси, е отговорен ангажимент. Признаваме, че конкуренцията е трайна реалност на международните отношения. Но конкуренцията трябва да остане ограничена от закона, ръководена от прозрачност и упражнявана сдържано.

Дами и господа:

Трите кризи, пред които е изправен нашият свят днес, не са неизбежни реалности, които сме длъжни да приемем. Важното е да се изправим директно срещу тях, без да им позволяваме да скрият възможностите за действие. Кризата на международния ред показва, че международното право и самоограничението трябва да бъдат засилени. Кризата на модела на развитие сочи необходимостта от обновяване на двигателите на растежа по начини, които са приобщаващи, устойчиви и ориентирани към хората. Кризата на стратегическото доверие изисква диалог, прозрачност, отговорност и по-съществени механизми за сътрудничество.

Тези отговори няма да се появят сами. Те могат да станат реалност само ако нациите работят заедно, за да поддържат и оформят правила, да свързват интереси, да укрепват доверието и да изграждат практически механизми, които ефективно намаляват рисковете. В свят на турбуленция предизвикателството се крие не само във външната нестабилност, но и в недостатъчната ни готовност да управляваме рисковете. Това, което е необходимо, е преминаване от пасивна реакция към проактивно оформяне; от просто повтаряне на принципи към операционализиране на механизми; и от управление на кризи след избухването им към смекчаване на рисковете, преди да ескалират.

Следователно изборът, пред който е изправен Азиатско-тихоокеанският регион днес, не е между конкуренция и липса на конкуренция, тъй като конкуренцията е присъща реалност на международните отношения. По-важният избор е между неконтролирана конкуренция и отговорно съжителство; между разделение и диалог; между недоверие и принуда и основан на правила ред и доверие. Виетнам вярва, че нашият регион притежава както смелостта, така и споделените залози, за да избере пътя на мира, сътрудничеството и просперитета.

Дами и господа,

Виетнам разбира стойността на мира чрез собствената си история и стойността на развитието чрез собственото си пътуване на Doi Moi (Възобновяване) и международна интеграция. От този опит ние осъзнахме дълбоко, че нашите национални интереси са преплетени с мира, стабилността и просперитета на региона. Приносът към регионалния мир също е начин за защита на дългосрочните интереси на Виетнам. Разширяването на сътрудничеството, намаляването на рисковете и преплитането на законни интереси също са начинът, по който Виетнам изпълнява своята отговорност пред международната общност.

Мирът, стабилността и развитието са общият знаменател на всички нации и народи. Но те носят смисъл само когато се превърнат в конкретни действия: сдържаност пред лицето на несъгласие; диалог при задълбочаване на различията; сътрудничество, когато предизвикателствата надхвърлят границите; и изграждането на практически механизми, способни да намалят рисковете в реално изражение.

Ето защо Виетнам е готов да работи със страни както в региона, така и извън него, за укрепване на правилата, поддържане на доверие, насърчаване на диалога, засилване на сътрудничеството, смекчаване на рисковете и заедно оформяне на Азиатско-тихоокеанския регион, който е по-безопасен, по-устойчив и по-проспериращ.

Благодаря ви много за вниманието!