С аргумент, че след 21 юли е нелегитимен,  тричленен състав на Върховния касационен съд остави без разглеждане поредно искане на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов за възобновяване надело. Става дума за одобрено от Софийския градски съд споразумение между прокуратурата и подсъдим  за разпространение на наркотици.

Припомняме, че 21 юли е ключовата дата, произтичаща от въведения в началото на година шестмесечен максимален срок за заемане поста изпълняващ функциите - главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

Според два състава на Върховния касационен съд, а становището им беше подкрепено и от Наказателната колегия на ВКС, заради изтичането на този срок,  след 21 юли Борислав Сарафов няма процесуална легитимация на главен прокурор.

На това основание две негови искания за възобновяване на дела бяха оставени без уважение. Такова произнасяне имаше и от състав на Софийския апелативен съд.

И в случая със споразумението за разпространение на наркотици става дума за искане, подадено след 21 юли. Различното е, че то е от заместник на Сарафов,  упълномощен да го замества от  7 до 27 юли.  Като се позовава на текста в  Закона за съдебната власт за 6-те месеца, съдебният състав  заявява, че след датата 21 юли Борислав Сарафов автоматично престава да изпълнява функции на главен прокурор и така губи правомощията, който е имал, докато е заемал тази позиция.

"Този извод не се променя от факта,  че в конкретния случай искането е подадено от заместник на главния прокурор, защото  липсата на компетентост на Сарафов след 21 юли рефлектира и върху действията на заместващия го орган, определяйки ги като невалидни", смятат върховните съдии, чието решението не подлежи на обжалване.

Върховният касационен съд (ВКС) остави без разглеждане искането на главния прокурор за възобновяване на дело на Софийския градски съд, като прие, че документът е подаден от орган без валидни правомощия. Производството по казуса е прекратено, а решението е окончателно, се посочва в сайта на ВКС. 

Искането е свързано с дело, по което подсъдимият М. Ц. И. е постигнал споразумение със СГС и се е признал за виновен за разпространение и държане с цел разпространение на наркотични вещества. Прокуратурата настояваше споразумението и прекратяването на делото да бъдат отменени.

Защо ВКС отказва?

За да бъде разгледано едно такова искане, трябва да са изпълнени три условия едновременно:

-Да се атакува акт, който може да се проверява чрез възобновяване

-Да е подадено от човек, който има право да го подава (легитимен субект)

-Да е подадено в срок

Съдът установява, че второто условие липсва – т.е. искането не е подадено от човек, който има право да го подава.

"Документът, изпратен във ВКС с вх. № 1794/25.07.2025 г., е подписан от заместник на главния прокурор, упълномощен със заповед на изпълняващия функциите (и. ф.) главен прокурор. Според ВКС обаче това пълномощие е правно невалидно, защото към датата на подписване изпълняващият функциите вече не е имал право да упражнява тази длъжност. Съдът подчертава, че допустимостта на искането зависи от три кумулативни условия – компетентен орган, срок и вид на атакувания акт. При проверката съдебният състав установява липса на процесуална легитимация".

Решаващо значение има чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, който въвежда шестмесечен максимум, в който едно лице може да изпълнява временно функциите на главен прокурор. Този срок за конкретния и. ф. главен прокурор е изтекъл на 21 юли 2025 г.

ВКС уточнява, че разпоредбата има т.нар. несъщинско обратно действие – т.е. тя не отменя минали действия, но регулира занапред правомощието на лицето. С изтичане на шестмесечния срок правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор автоматично се прекратяват.

Следователно всяко последващо разпореждане от негово име, включително упълномощаването на заместник да подаде искане за възобновяване, е невалидно. Това автоматично прави и самото искане процесуално недопустимо.

"Липсата на компетентност на и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г. компрометира възможността му да учредява валидно представителна власт...'', посочват върховните съдии.

Поради недопустимост на искането съдът не разглежда въобще неговата същност, а директно прекратява производството. Решението не подлежи на обжалване.

Източник: БНР, "Фокус"