В Китай се произвеждат около 44% от световния фосфат, 30% от азота, 23% от сярата и 13% от калиевия карбонат и това може да е следващото геополитическо оръжие на Пекин

Март е изключително важен месец за селското стопанство. Зимната пшеница вече би трябвало да се тори за втори път с азот, захарното цвекло трябва да се засява, а за рапицата предстои последното наторяване преди цъфтежа.

Сега обаче пазарите на торове са подложени на натиск заради войната в Близкия изток. След като започнаха атаките на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари, Техеран ефективно блокира корабоплаването през Ормузкия проток – ключов пролив за търговията със страните от Персийския залив, които са сред основните производители на азотни торове в света.

През пролива преминава около една трета от световната търговия с торове, пише Euronews, цитиран от investor.bg. Важни страни производителки като Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар вече не могат да превозват доставките на карбамид и амоняк, както е планирано.

Войната доведе и до рязък скок на цените на природния газ – основната суровина за производство на азотни торове. Природният газ представлява около 80% от производствените разходи за азотни минерални торове.

Цените на торовете се покачват значително

Последиците вече са видими на пазара. Цените на азотните торове се повишиха значително в рамките на няколко седмици.

Ситуацията все още не е сравнима с екстремните стойности от енергийната криза през 2022 г., когато карбамидът достигна цена от над 1000 евро на тон.