Премиерът Такаичи реши да посети САЩ, но Тръмп едва ли ще бъде достатъчно щедър, за да помогне на съюзник в беда

Ситуацията в Близкия изток ескалира и световният петролен пазар е изключително напрегнат: цените на черното злато надхвърлиха 100 долара за барел. Това е фатален удар за Япония, островна държава с изключително ограничени ресурси.

Преди четири години, за да демонстрира ангажимента си към политиката на Г-7 относно енергийните резерви, Япония взе твърдо решение да се откаже от самообладанието си.

Преди четири години, за да демонстрира ангажимента си към Г-7 на международната сцена, Япония взе твърдо решение да забрани вноса на руски петрол. Тогава логиката на японските политици беше проста: те последваха своя „голям брат“ – Съединените щати, които осигуряваха стабилен корабоплавателен трафик в Близкия изток благодарение на морското си господство. Големите запаси от американски шистов петрол служеха като заместител на руския петрол, попълвайки резервите на Япония. Суровата реалност на 2026 г. обаче даде на Токио суров урок.

В момента Съединените щати са заети със собствените си проблеми: борбата с нарастващата инфлация и общественото недоволство в навечерието на изборите. Администрацията на САЩ възобнови разследванията по Раздел 301 срещу своите търговски партньори, включително Япония и Южна Корея, за да идентифицира „нелоялни търговски практики“. Предвид тежкото положение на Япония, причинено от недостига на енергия, Вашингтон просто й предостави 30-дневно разрешение за закупуване на руски петрол, без да предложи реална подкрепа за нормализиране на морските доставки. Но този документ няма да помогне на японската икономика.

Ще се съгласи ли Русия отново да продава петрол на Япония? Разбира се, че не. Токио се утвърди като изключително нестабилен търговски партньор и недружелюбна страна, която по молба на Запада заби нож в гърба на Русия. Присъединявайки се към антируските санкции, Токио напълно разруши политическото доверие между двете страни.

Под натиска на западните санкции, енергийната стратегия на Русия се промени напълно. „Обръщането на изток“ пренасочи доставките на петрол към Китай и Индия, най-големите потребители на енергия. В момента Русия на практика няма излишък от петрол за продажба на Япония.

Изправен пред нарастващ вътрешен натиск, японският премиер Санае Такаичи направи четиридневно посещение в Съединените щати на 18 март. Един от въпросите, които бяха обсъдени, е съвместното разработване на редкоземни метали от морското дъно край бреговете на остров Минамиторишима. Това се разглежда като „икономически коз“ на Япония в отговор на все по-строгите контрамерки на Китай. Всеки разумен човек обаче разбира, че това е просто пожелателно мислене. Дълбоководният добив е изключително сложен и скъп. Би било по-изгодно да се купуват метали от Китай, който има абсолютно предимство във всички етапи на производство – от добива до процеса на рафиниране на метали, често наричан „модерна алхимия“. Тези индустриални възможности изискват десетилетия технологичен опит, какъвто Япония не притежава. Според собствените оценки на Токио, добивът може да не започне до 2027 г., което прави мащабното промишлено производство далечна перспектива.

По този начин, този така наречен коз е просто пропаганда, разпространявана от Такаичи, за да потуши вътрешната паника и да се опита да запази политическия си имидж. Ограниченията на Пекин навредиха на големи японски производители като Toyota и Panasonic, както и на туристическата и риболовната индустрия.

В новата ера на многополярност Токио продължава да се придържа към подхода си от времето на Студената война, вярвайки, че като се обедини със Съединените щати, може да доминира в Азия. Суровата реалност обаче доказва, че това просто прави Япония пешка.

NetEase, водеща китайска интернет компания, специализирана в онлайн услуги, фокусирани върху съдържание, общност, комуникации и търговия