За българската национална сигурност е от изключителна важност Европа да остане обединена. Това каза председателят на БСП Крум Зарков в дискусията „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“ в Дома на Европа в София. Инициативата е на партия „Алтернатива за Българско Възраждане“ (АБВ), част от коалицията „БСП – Обединена левица“. Организатор на форума е българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин със съдействието на фондация „Център за европейски и международни изследвания“.

Европа в продължение на десетилетия водеше ясен курс към интеграция и обединение, който беше рязко прекъснат през 2005 г., когато заради референдуми във Франция и Великобритания бе отхвърлен проектът за конституция, предложен от европейските страни, припомни Зарков. В този момент Европа се оказа в неочакван вакуум да не знае какво точно следва и защо това се случи. Зарков каза, че са правени многократни опити този вакуум да се преодолее с инициативи, дискусии, конвенции. Комисията "Юнкер" започна сериозни инициативи, проведоха се хиляди срещи, издадоха се документи и във всички сценарии, които се появяха, се появяваше и идеята за развитие на няколко скорости, допълни председателят на БСП.

Той каза, че днес обаче тази идея за Европа на две скорости изглежда по друг начин, придобива конституционни измерения, като се създава някакъв вид Европа в Европата. Идеята се развива в специфичен контекст на военен конфликт, в който Европа е ангажирана косвено и в който има сериозни трудности и пречки да се взимат определени решения. Според Зарков сякаш е решено страните, които защитават една линия, която е и общоевропейската, да преодолеят тези пречки, създавайки вътрешен съюз. Според лидера на БСП е парадоксално, че същите властови центрове, които довчера силно дипломатически „натискаха“ за разширяването на Европа и включването на нови странни членки, днес говорят за разделянето на Европа на кръгове за взимане на решения. Това създава усещане в наблюдателите и в европейските граждани за хаотичност, несигурност и е голям риск, каза Крум Зарков.

Той допълни, че българската гледна точка по темата за Европа на две скорости е била през призмата на нашите опити за интеграция. Като символи на тези опити бяха шенгенското пространство - символ на свободното движение и еврозоната - символ на единната икономическа и валутна мощ. Ние се притеснявахме от двете скорости доскоро, защото считахме, че няма да можем да влезем в тези пространства, ако останем на втората скорост, посочи Крум Зарков.

Той каза, че днес нещата изглеждат по друг начин, като се прокрадват идеи, за които ние не бива да се притесняваме, защото ще сме на първата скорост, както и че географско-периферното ни положение няма да ни попречи ние да сме на първа скорост, пък тези, които не искат, да вървят назад. Това според Крум Зарков е опасно и грешно разбиране, защото за българската национална сигурност е от изключителна важност Европа да остане обединена, както и защото ние трябва да нанесем в Европа единна държавна позиция, според която за сигурността на самата Европа е от ключова важност тя да остане обединена. Няма да гарантираме сигурност със заводи за барут, с милиарди за въоръжение, тъй като сами по себе си те не водят до повече сигурност, защото включването в надпревара по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност, каза лидерът на БСП. По неговите думи сигурността на Европа идва от нейното единство, от нейната кохезия между държави и вътре в самите държави. А тя е нарушена и идеи като тази за двете скорости не помагат да бъде възстановена, а, напротив, официализират я, каза Зарков.

Според него европейските лидери трябва да погледнат много внимателно за дълбоките причини за зараждащия се евроскептицизъм във всяка една от страните, без да ги заклеймяват директно като хора, неразбиращи или повлияни от чужди сили. И това няма да стане като се ограничи центърът на взимане на решение или като се опрости, тъй като това е основният аргумент за Европа на две скорости - да се опрости процесът, да бъде по-бърз, по-гъвкав, каза Зарков и допълни, че карането на по-бърза скорост, на първа скорост, действително печели време, но и увеличава риска от катастрофа.

Европа трябва да положи много повече усилия, за да си спомни за нейната сила, която е в процедурите, които създават накрая синтез, консенсус и които може да са по-бавни, но са по-устойчиви, каза Крум Зарков.

Той припомни, че БСП излезе с нарочна позиция по тези въпроси на последното заседание на Националния си съвет, в която се обяви против идеята за въоръжена Европа, ако това е въоръжаване за сметка на принципите, които са създали тази общност и ако самото въоръжаване създава социални притеснения, които могат да доведат до допълнителни разделения вътре в самите европейски държави, които от своя страна веднага се трансират в горната сфера на поведение. Зарков допълни, че няма да стане с изключване на несъгласните и събирането в един малък кръг, защото след Европа на две скорости, неминуемо ще дойде Европа на три, когато в шестте, седемте, осемте или десетте държави се появи следващо противоречие. Зарков допълни, че това е тенденция, начин на мислене и конституционна уредба.

БСП като политическа сила е решена, каза Зарков, да участва активно в този дебат както на национално ниво, така и в ЕС и да защитава позицията за единна и справедлива Европа, защото само справедлива Европа ще бъде сигурна Европа, като обратното не е сигурно, каза още председателят на БСП.

„Сигурността на Европа идва от нейното единство, от сближаването между държавите. Само справедлива Европа ще бъде сигурна Европа.“ Това заяви председателят на НС на БСП Крум Зарков на публичната дискусия: „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“. Събитието беше организирано от българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Кристиан Вигенин, със съдействието на Фондация „Център за европейски и международни изследвания“ (ЦЕМИ). Дискусията се проведе по инициатива на ПП АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“.

Крум Зарков добави, че идеи като „две скорости“ „официализират разделението и го легитимират“. Той подчерта, че „карането на по-бърза скорост… печели време, но и увеличава риска от катастрофа“, и че силата на Европа е именно в процедурите, които водят до консенсус и устойчиви решения.

Той беше категоричен, че „за българската национална сигурност е от изключителна важност Европа да остане обединена“, а България следва да отстоява позиция, че „за сигурността на самата Европа е от ключова важност да остане обединена“. В контекста на засилените дискусии за въоръжаване той предупреди: „Няма да гарантираме сигурност със заводи за барут, с милиарди за въоръжение.“ Зарков подчерта, че „включването в надпревара по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност“.

„Европейският съюз е изправен пред избор, който не е между „по-бърза“ и „по-бавна“ интеграция, а между фрагментация и стратегическо единство.“ Това заяви евродепутатът Кристиан Вигенин при откриването на дискусията. „Европейският съюз никога не е бил просто съюз на интереси. Този съюз е основан на правото. Не военната мощ, не размерът на икономиката, а правото гарантира равнопоставеност“, подчерта Вигенин. По думите му силата на Европа произтича от това, че „малки и големи държави седят на една маса при едни и същи правила“.

Вигенин акцентира и върху социалното измерение на европейския проект. „За милиони европейци Европа означава защита на труда, на социалните права, на достойнството на човека“, отбеляза той. По думите му рискът днес не е толкова институционално разделение, колкото социално раздалечаване вътре в самия съюз. „Европа не може да бъде силна навън, докато е разделена отвътре. Социалното сближаване не е разход, а стратегическа инвестиция в стабилността на континента.“

Пламена Заячка от АБВ акцентира върху риска от трайно институционално разделение и подчерта: „Реформа – да, разделение – не.“ Тя напомни, че европейският проект е изграден върху принципите на солидарност и равноправие и предупреди, че моделът на „две скорости“ може да доведе до реално разделение на център и периферия, включително в достъпа до инвестиции, иновации и образователни програми.

Председателят на АБВ Румен Петков зададе въпроса - дали двете скорости или повече скорости водят до повече стратегическо предимство или повече разделение. Според него е важно дали става дума за „желание или възможност“ за участие. Той призова България да изработи реална работеща позиция, а не по принцип.

Евродепутатът Цветелина Пенкова подчерта, че дебатът „не е теоретичен“ и че „за съжаление, го виждаме на практика“. Тя посочи разликите в цените на електроенергията между Северна и Югоизточна Европа като пример за реално разделение и акцентира върху необходимостта от по-голяма свързаност и премахване на фрагментацията в единния пазар. По думите ѝ „солидарността на Европа се измерва с икономически растеж, с реална свързаност и с реална социална политика“, а следващите месеци ще бъдат тест за кохезионната политика и общия бюджет.

Председателят на Младежкото обединение в БСП и депутат Габриел Вълков отбеляза, че Европейският съюз „изначално е заложен да бъде на няколко скорости“, посочвайки примери като Шенген и Еврозоната. Той обаче смята, че: „В България често може би сме наблюдатели на процесите, а не сме преки участници“ и настоя страната да бъде сред тези, които „задават посоката“.

В дискусията участниците поставиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на вземане на решения и за необходимостта страната ни да формулира ясна и активна позиция по конкретните инициативи, а не да бъде само наблюдател. Сред тях бяха доц. Наталия Киселова, председател на парламентарната група „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА”, доц. д-р Христо Христев, ръководител катедра „Международно право и международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Светла Бонева, ръководител факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, Георги Пирински, председател на фондация „Солидарно общество“, Любомир Кючуков, директор на фондация „Институт за икономика и международни отношения“ (ИИМО), д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), проф. Александър Томов – председател на партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“ - част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ , политикът и експерт Зинаида Златанова, ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова, бившият зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, социологът Първан Симеонов, политикът и дипломат д-р Меглена Плугчиева.

Общото послание от форума беше, че бъдещето на Европейския съюз не може да бъде изградено върху логика на разделение и кръгове на принадлежност. „Дошло е времето различните поколения и хората с различни политически убеждения в България да изработим заедно национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз“, заключи Кристиан Вигенин в края на форума.