На предстоящия конгрес на 7 - 8 февруари БСП трябва да формира ново лидерство, нов курс и нов стратегическия съюз с президента Радев и с партиите, които подкрепят "санитарния кордон" срещу Пеевски и Борисов

Според теорията на лидерството има три основни типа лидери – харизматични, ситуационни и трансформационни. Първите се издигат на базата на личната обаятелност и рейтинг и обикновено са краткотрайни, защото общественото доверие бързо идва, но и бързо изчезва, когато липсва интелектуален потенциал. Вторият тип се издигат в определена обществена ситуация – криза, протести, големи социални или геополитически промени, но ако не успеят да се справят с тази ситуация, също бързо залязват от обществения живот. Третият тип са лидерите, които с действията и идеите си променят обществото и постигат исторически резултат за последователите си.

Това е доказаната с исторически опит теория. А как е приложима тя по отношение на лидера (както го наричат медиите) на най-старата българска партия БСП Атанас Зафиров?

„Харизматичността“ му бе измерена от агенция „Маркет линкс“ и тя e цифром и словом 5 (пет!) %. Всъщност Зафиров има по-нисък личен рейтинг даже и от този на задълбалата се в тежка криза и под негово управление БСП. За година и половина като председател Зафиров не е успя да изгради образ в обществото, защото 5 % доверие означава липса на какъвто и да е интерес, емоция или способност да намираш поддръжници и да защитаваш каузи. Показателно също е, че недоверието в Зафиров е цели 69 %, което показва, че тези, които са разбрали, че има такъв политик, не го харесват. А Зафиров освен лидер на партия е и вицепремиер, т. е. едно от лицата на сегашното управление, което също е оценка на ролята и „видимостта“ му във властта, въпреки самохвалството му през последните дни, че излиза от управлението с чувство за изпълнен дълг и успех. А такъв няма, защото обществото, което е настроено за протест и промяна, нито оцени „големите“ успехи, нито „държавническата мъдрост“ да се управлява в зависимост с ГЕРБ-СДС и ДПС-„Ново начало“.

Зафиров не е и ситуационен лидер, макар че историята му даде такъв шанс. След пагубното ръководство на Корнелия Нинова всеки председател изглеждаше по-приемлив, но въпреки първоначалните заявки за връщане към колективното начало в партията, за диалог с президента, за разширяване на лявата коалиция и подписа под „санитарния кордон“ срещу Делян Пеевски - нещата потръгнаха постарому.  Партията почти не функционира, без нейното съгласие се направи коалиция с Борисов и с Пеевски, при това затъвайки в очевидни зависимости, идващи от прословутия Кабинет 222А в бившия Партиен дом. Макар че БСП излъчи уж компетентни участници във властта, партията нямаше собствено лице и не опита сериозно да защити фундаменталните си леви ценности и идеи – прогресивно данъчно облагане, решителни реформи за демократична и социална държава, мир и възстановяване на отношенията с Русия. Даже няма да отваряме дума за отношението, по-специално за абсолютната липса на такова, в сферата на културата, която шефовете от "Позитано" смятаха за недостатъчно ресурсна, за да поискат участие в управлението на Министерството на културата, въпреки че в историята на партията интелигенцията винаги е имала ключова роля.

Накратко – ситуацията даде на Зафиров възможности, но той предпочете най-лекото съпротивление. Да, защитата на “швейцарското пенсионно правило”, поддържането на контакти с Китай и отказа от продажбата на оборудването на АЕЦ „Белене“ на Украйна бяха добри стъпки, но бяха капка в океана от недалновидни и русофобски политики на „кабинета на желаещите“. А хвалбите за справяне с водната криза, уви, не хващат дикиш – тя приключи, когато дойде есента и заваля дъжд.

А че Зафиров не може да е трансформационен лидер, е видно отвсякъде. БСП не постигна качествен ръст, идейно или електорално възраждане, каквото можеше да се случи, ако бе поела нов политически курс и имаше ново по качество лидерство.

При най-доброто отношение към Зафиров (нищо лично!) трябва да констатираме очевидното – той няма  лидерски качества за партия като БСП. Уви, изгуби и председателските такива, защото не съумя да си състави дори екип.

Затова партията се нуждае не от шикалкавене и бягство от оставка под фалшивия предлог, че преди избори не се правели кадрови промени, а от истински нов импулс. А той минава през три изключително важни стъпки.

Ново лидерство с нов председател и нов екип от хора на реалната лява идея, неопетнени със зависимости и икономически интереси.

Нов курс и нова политика – при това не половинчата и компромисна, а социалистическа. БСП трябва отново да влезе в ролята си на социалистическата партия, която защитава хората на труда, бедните, пенсионерите, младите, малкия бизнес. Която ще създаде категорична Платформа за социална държава, за мир и защита на суверенитета и националния интерес.

Нови стратегически съюзи – не „още от същото и сглобки с ГЕРБ и ДПС-"Ново начало“, а преди всичко с президента Радев и вицепрезидента Йотова, които днес са единствената реална алтернатива на порочния модел "Борисов - Пеевски" и превзетата държава. Президентът Радев е доказано социално мислещ човек и в коалиция с него и поддръжниците му един ден БСП ще може да има синхрон и да осъществи своите идеи и ангажименти, които буквално бяха орязвани от ГЕРБ и ИТ, и неглижирани или присвоявани (както стана със Закона за пределните надценки) от Пеевски. С президента Радев и с негово обединяващо лидерство - на тези или следващите избори, които не са далеч, БСП ще има шанса да стане от моторите на промяната в България, а не да бъде част от презряното от поколения българи статукво. А иначе - социологията е ясна – ГЕРБ и ДПС-НН нямат шанс да съставят правителство. Но с нови и възходящи политически съюзници – възможността за силно мнозинство с активното участие на БСП е съвсем реална.