Френската крайнодясна партия „Национален сбор“ (RN) и нейните политически съюзници спечелиха рекордните 14 места в Сената след изборите, проведени на 27 септември. С този резултат формацията на практика учетворява своето представителство в 348-местната горна камара на парламента броени месеци преди предстоящите президентски избори, съобщава агенция БГНЕС, позовавайки се на информация от АФП.

Кандидатът за президент на партията Марин льо Пен определи постижението като „историческа победа и важен етап“, отбелязвайки в социалната мрежа X, че за първи път формацията ще сформира своя група в Сената. Крайнодясната партия влезе в горната камара за първи път през 2014 г. с две места под името „Национален фронт“, а през 2023 г. успя да спечели три мандата.

Към тримата сенатори от 2023 г. сега се присъединяват девет новоизбрани представители на RN, както и двама от партията Съюз на десницата за републиката (UDR) на Ерик Сиоти. Председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела потвърди, че сенаторите им ще създадат обща парламентарна група със съюзниците си от UDR. Сиоти се отцепи от дясната партия „Републиканците“ (LR) по-рано през 2024 г., призовавайки за обединение с крайната десница.

Въпреки пробива на RN, Сенатът остава доминиран от традиционната десница. Очаква се 77-годишният Жерар Ларше (LR), който ръководи институцията повече от десетилетие, да бъде преизбран на поста следващата седмица. Половината от състава на горната камара се обновява на всеки три години чрез гласуване на местните изборни представители, като мандатът на сенаторите е шестгодишен.

Антиимиграционната партия на Льо Пен вече се утвърди като най-голямата отделна политическа сила и в долната камара – Националното събрание, след предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон през 2024 г., макар да остана далеч от абсолютното мнозинство. Самата Льо Пен се подготвя за президентската надпревара догодина, когато изтича мандатът на центристкия държавен глава.