Старши научният сътрудник в Музея на Москва Даниил Силенко в разговор с ТАСС сподели, че смята сегашното местоположение на паметника на Пушкин за най-подходящата точка на площада и преместването му би било ненавременно.

Предложението да се премести паметникът на Александър Пушкин обратно на историческото му място дойде от кинорежисьора и председателя на Съюза на кинематографистите на Руската федерация Никита Михалков. Той се обърна към кметството на Москва с инициативата монументът да бъде върнат от Пушкинския площад на отсрещната страна на улица „Тверска“ — в началото на Тверския булевард, където паметникът първоначално е стоял от 1880 до 1950 година. Михалков аргументира това с възстановяването на „историческата справедливост“, заявявайки, че сегашното местоположение на паметника на мястото на съборената камбанария на Страстния манастир не е съвсем правилно.

„Преместването не е съвсем навременно, а от гледна точка на градоустройствената ситуация в момента паметникът се намира на най-благоприятното място на площада — той го „обединява“ визуално. Тъй като изглежда няма планове за възстановяване на Страстния манастир, съответно няма и голям смисъл паметникът да се премахва или да се мести обратно“, каза Силенко.

Той обясни, че в миналото са се стараели да „обвържат“ всички паметници със съдбата на човека, който ще бъде изобразен. „И ето, по замисъл на автора, Пушкин е излязъл от дома си на „Стария Арбат“, където е живял и където се намира музеят на Пушкин, след това се е разходил по „Арбат“, стигнал е до Арбатския площад, завил е по булевардите, подминал е църквата на „Никитска“, където се е венчал. И ето го как върви по Тверския булевард, който в перспектива е опирал в камбанарията на Страстния манастир — той е изцяло потънал в мисли за творчеството, живота, щастието, проблемите. Именно в рамките на тази концепция паметникът е бил поставен там навремето“, отбеляза специалистът.

Но Страстният манастир вече го няма, а в момента паметникът стои на много подходящо място, добави той. Историческият облик на Пушкинския площад се е променял многократно, а сега тук има висока застройка, което усложнява евентуално преместване. По-рано, както посочи Силенко, градоустройственият опит на Москва вече се е сблъсквал с премествания — включително навремето на друго място е била преместена сградата на Моссъвета (Московския градски съвет). Всеки път преместването е скъпо и технически сложно мероприятие.

„Паметникът на Пушкин е много тежък и старинен, а за преместването му е необходимо да се затвори улицата. Прави се нов фундамент или се укрепва на старото място, полагат се релси и валяци, паметникът се повдига с хидравличен крик, поставя се върху тези валяци и се премества на другата страна. През 1937 г. манастирът е съборен, а през 1950 г. паметникът е местен малко по малко в продължение на 28 часа“, разказа Силенко.

Първоначално, на 6 юни 1880 г., монументът е монтиран на Тверския булевард с лице към Страстния манастир. На отсрещната страна на улица „Тверска“ той е преместен през 1950 г. Тогава паметникът е поставен върху нов бетонен фундамент и е завъртян на 180 градуса. Евентуалното връщане на паметника на Александър Пушкин от Пушкинския площад на Тверския булевард ще изисква историческо-културна експертиза и съгласуване с Департамента за културно наследство на Москва (Мосгорнаследие), съобщи за ТАСС архитектът и ръководител на архитектурно бюро MAD Architects Мария Николаева.

По думите ѝ, това е пълноценен инженерно-реставрационен проект от държавен мащаб. „Преди всичко ще бъде необходима историческо-културна експертиза и съгласуване с Мосгорнаследие: монументът е обект на културното наследство от федерално значение, а самата зона влиза в охраняваните граници на историческия център“, отбеляза тя. Що се отнася до самото място – то физически се е запазило в началото на Тверския булевард, продължи архитектът. Но не може да се говори за готова площадка.

„За 75 години пространството се е променило: движението е организирано по друг начин, изградени са изходи от метрото, зелената зона се е променила. Площадката за паметника фактически ще трябва да се създава наново, като се вземат предвид подземната инфраструктура, нормите за достъпност и балансът с околната среда. Затова въпросът не е в това дали паметникът ще се „побере“ там, а дали е възможно коректно да се възстанови историческата композиция, съобразявайки се със съвременното планиране, озеленяването, инженерните мрежи и пешеходните потоци. Отговор на това може да даде само професионално предпроектно проучване“, обясни Николаева.

„Само по себе си преместването е технически изпълнимо, но ще изисква внимателно преустройство на входната зона, преместване на част от комуникациите и обмислено благоустрояване, за да не се губи паметникът сред градската инфраструктура, а отново да се превърне в архитектурна доминанта“, заключи експертът.

На 28 август, по време на тестово онлайн гласуване преди септемврийските избори, жителите на Москва отговориха на въпроса дали паметникът на А. С. Пушкин трябва да бъде върнат на историческото му място на Тверския булевард. В продължение на шест часа беше тествано дистанционното електронно гласуване, като в него участваха над 740 хиляди души, а мнозинството от тях гласуваха против преместването на паметника на Пушкин.