Свръхзадачата на образователната "реформа" е ясна: Вапцаров, Вазов, Гео Милев да отпаднат от учебниците

Битката срещу Вапцаров е част от типологията, известна като “синдром на Салиери”.

Войната на бездарието с таланта е онтологична, макар често да си намира идеологически оправдания.

Никола Вапцаров

С комуниста Вапцаров се бори розовият комунизъм на букърите-грантояди. Това е злобата на посредствеността и ампутирания творчески дух, толкова емблематична за гузното време на либерал-прогресивизма.

Навремето учителите ни в специалността българска филология изискваха да анализираме творбата единствено в художествения й контекст. Препоръчваха ни дори да не четем биографиите на авторите.

Разбира се, образователната реформа на Сорос, построена на отродителство и асимилация, преобърна дискурса. Сега е по-важно в коя партия е членувал поетът, а не колко брилянтно-излети са стиховете му.

Свръхзадачата е ясна: Вапцаров, Вазов, Гео Милев да отпаднат от учебниците и да бъдат сменени от Георги Господинов, Захари Карабашлиев от ”Сиела” и някои други автори от издателствата на Манол Пейков и “Да, България”.

“Аз съм българче” вече ще е в украински тоалет, а “Под игото” (понеже било “нечитаемо”) ще се прочиства от архаичните думи…

Добре дошли в отвореното общество, където място за българи и критично мислещи хора няма да има!