Отиде си най-благият, най-кроткият

със сините очи, с брадата бяла,

с достойната осанка и походка...

И хиляди за сетната раздяла...

И чакаха... Два дена търпеливо

да влязат за последен път при него.

Смирени... И строени мълчаливо,

за да докоснат тялото в ковчега.

...

Народе мой, макар за толкоз кратко

обхванат от една еднаква мъка!

Смъртта дошла е... Вечната загадка...

Заупокой в притихналата църква.

И изведнъж пред хилядите хора...

За сетен път към вечната обител

потегли тежко бронетранспортьора...

Зловещ... Със две оръдия открити.

Той горе – на желязната платформа.

Какво ли му е там... Сега... В ковчега.

Охрана с полицейска униформа.

И цял кордон военни... Пазят Него.

Но от кого... От гледащата нация...

От хилядите хора просълзени...

Кой я измисли тази демонстрация.

Търпим... Мълчим покорни... Примирени...

Участници в това военно шествие.

Защо сега?... Но кой ще отговори?

А може би това е предизвестие,

че утре идват бронетранспортьори.

17 март 2024 г.