Обявявам Ден втори от празника на травматолога и нашето оцеляване

След първия сняг - София е в погром. Зимата се оказа Злодеят от персийска приказка, а Незнайко ни спасява, но е в абстиненция и ужасно объркан, че му се сърдят.

Днес, само за сто метра, паднах два пъти, докато още двама се търкаляха около мен. Ослушвах се за шум и ритмично, като в психаделък, току чувах писък и свличане на тяло... Имаше нещо извънредно кинематографично, докато свличахме тела, си подавахме ръце за спасение, но това е от друг филм...

Улиците, тротарите на кв. Изток са бетон от ледени блокове и възвишения. Все чудо съм виждала, ама такова перде от нищонеправене - Не!

И, НЕ, няма грам белези за опити за почистване - нашите автомобили отново изораха коловозите, краката ни направиха дупки, в които се промушваме, а тротоарите - те са като в лабиринт от Игри на глада, я си мръднал, я си умрял!

И защото не може на пусто да идва тази страст да се оцелява, обявявам Ден втори от празника на травматолога и нашето оцеляване.