Краят му е чиста трагедия и величие, достойни за античен епос. Заловен след бруталното потушаване на въстанието. Дали е мислил за бягство? Не. Мислил е за достойнство, припомни доц. Любослав Костов

Някои писма се пишат с мастило. Едно беше написано с кръв. И промени хода на историята завинаги. Днес се навършват 150 години от деня, в който един 25-годишен младеж избра куршума пред веригите. Той умря на 16 юни 1876 г. Отиде си така, както и живя, с взрив, с бунт и с категоричен отказ да бъде роб. Той не просто обяви въстание. Той взе кръвта на убития мюдюрин и с нея начерта християнски кръст върху хартията. Това не беше просто писмо, а свещенодействие.

И последва лудешки устрем. Георги Салчев препуска от Копривщица до Панагюрище с Кървавото писмо. Препуска така, сякаш от него зависи спасението на света. Животното умира от преумора, но писмото пристига. Искрата е запалена.

А краят? Краят е чиста трагедия и величие, достойни за античен епос. Заловен след бруталното потушаване на въстанието. Дали е мислил за бягство? Не. Мислил е за достойнство. Той изтръгва револвера на пазача и се застрелва в главата. На 25 години. Възраст, в която днес хората тепърва избират какво да правят с живота си, той вече беше избрал какво да направи със своя.

Днес често се уморяваме от дребни битовизми. А преди век и половина едни момчета умираха на 25, за да можем днес изобщо да имаме правото да се уморяваме.

Поклон пред Тодор Лулчев Каблешков!

Човекът, който написа Свободата с най-скъпото мастило на света.