Българският антифашистки съюз Ви кани на 29.09.2025 г. /понеделник/ от 16.00 ч. в зала 604 на ул.Позитано 20 на представяне на сборника – „Зия Моллов – едно вдъхновение“. Сборникът ще бъде представен от Трифон Митев-зам.председател на БАС и Денислава Йорданова

ГЕРОЯ С УТРИННО ИМЕ

Зия Ахмедов Моллов

Роден е в Нови пазар през юни 1921 година, а куршумен откос прекъсва младия му живот през лятото на 1946 година на турско-българската граница...

Зия значи светлина, зора – и лъчист и лъчезарен го помнят другарите му от борбите по време на антифашистката съпротива в България през 40-те години на миналия век. Той е секретарят на Окръжния комитет на РМС в Шумен, той е партизанинът в отряд „Август Попов“, той най-сетне е и нелегалът, изпратен в Турция след победата на Девети септември 1944 година.

За него Пенчо Кубадински пише: „ Спомням си един красив момък от Лудогорието, казваше се Зия. Син на земеделеца Ахмед Моллов – от Нови пазар. Младият Зия напълно оправда името си на зора – живя, воюва по партизанските пътища на Балкана и загина с очи, отворени за светлината на нашето време...“

Зия завършва прогимназия с отличие, после баща му го отправя към духовно мюсюлманско училище, но младежът поема по друг път – пътя на професионалния революционер. Изключително начетен, обаятелен, той провежда агитационната си работа сред младежите по шуменските села, надлъгвайки се с фашистката полиция и преди, и след като е вече партизанин в отряд „Август Попов“. Ползва се с изключително уважение и доверие сред ремсистите и бойците в отряда, ятаците го очакват и няма случай да го връщат при нощните му посещения... Дори тежко ранен в хълбока, той успява да осигури храна за партизаните – чувал с така очаквани картофи! Пенчо Кубадински го прегръща тогава с мълчалива благодарност... Бай Илия – това е партизанското му име – никога не се отделя от своята „Тамара“, пушката, със своята привързаност към нея дори попада в комични положения, но всичко – и несгодите, и шегите приема с усмивка и добронамереност.

Естествен е въпросът между партизаните – след победата какво, накъде? Всеки си има своя мечта за учение, за работа по заводи и поля, в училища...А турчинът сред българските партизани в Преславския балкан Зия Моллов има свое призвание: „Искам да бъда като вашия Левски. Искам да отида в Турция да строим социализма и в Турция. Искам да бъда като Левски...“

Той наистина след Девети е в Турция – като нелегал, с мечтата си да работи, и да умре дори, за една друга, бленувана от него Турция тогава... Оцелял в партизанските битки, там го предават близки хора и по време на тежки полицейски разпити с гордост отстоява комунистическата си вяра. И родината – „Коя е твоята родина?“ – „Народна република България! Там и българи, и турци заедно се бореха против фашизма!“ „Тогава си върви в родината!“ – извеждат го до турско-българската грантица, пускат го да върви към браздата и... автоматичен куршумен откос го оставя завинаги млад. Зия Моллов загива верен на идеите си и на родината си! Може би в оня миг е мислел и за майка си, която боготвори и на която е посветил свои младежки стихове...

Никога, никога не гасне светлината на подвига! Не се забравя и името на комуниста Зия Моллов от Нови пазар!

Трифон Митев