За 2027 г. са планирани над 1,9 млрд. евро плащания в подкрепа на земеделските стопани. От тях над 1,63 млрд. евро са средства от ЕС на ДФЗ, включително европейско и национално съфинансиране;

 

Основни направления на подпомагане:

 

850,5 млн. евро – директни плащания, включително подпомагане на доходите, малките и младите стопани, екосхеми и обвързана подкрепа.

 

660,4 млн. евро – плащания за развитие на селските райони от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Те включват следните плащания по направления:  Инвестиции, включително за напояване, за подобряване на общинска инфраструктура, за модернизация и повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства и преработвателните предприятия; Установяване на млади и нови земеделски стопани; Сътрудничество, в т.ч. плащания по подхода ВОМР; Иновации, обмен на знания и разпространение на информация; Инструменти за управление на риска; Агроекологични плащания, включително биологично земеделие, както и хуманно отношение към животните; Природни или други специфични за районите ограничения; Плащания по Натура 2000. Планираният ресурс за плащания в областта на развитието на селските райони напълно обезпечава бюджетния ангажимент по т.нар. правило „N+2“.

 

93,3 млн. евро – секторни инвестиции – пазарни мерки, включително подкрепа за лозаро-винарството, пчеларството, плодовете и зеленчуците.

 

25,5 млн. евро – рибарство и аквакултури.

 

През 2027 г. са планирани 230,3 млн. евро от НАЦИОНАЛНИЯ БЮДЖЕТ за:

 

Държавни помощи – 173,3 млн. евро.

Преходна национална помощ – 50 млн. евро, включващи интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството; Интервенция за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството; Интервенция за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството

Финансиране на ДДС по училищните схеми – 7 млн. евро.

Определен е и финансов ресурс от 51,129 млн. евро за възстановяване на част от акциза върху газьола, използван в селскостопанското производство.

 

Запазваме подкрепата за земеделските производители и насочваме публичния ресурс към доходите, инвестициите и устойчивостта на стопанствата.

 

НАПОЯВАНЕТО е сред основните стратегически приоритети. То е ключова предпоставка за конкурентоспособността на българското земеделие и за гарантиране неговата устойчивост предвид настъпващите климатични промени.  В тази връзка за:

 

За реконструкция, възстановяване, модернизация и изграждане на напоителна инфраструктура са предвидени 35 млн. евро.

Продължава финансирането на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите – 14,9 млн. евро.

За услугата по доставяне на вода за напояване са предвидени 11 млн. евро.

Освен това са предвидени и средства за дигитализация на хидромелиоративната мрежа, която да позволи по-ефективен контрол, управление на водните ресурси и планиране на инвестициите.

 

ПОДКРЕПА ЗА АГРАРНАТА НАУКА

 

За Селскостопанската академия през 2027 г. са предвидени 46,3 млн. евро, с 3 млн. евро повече спрямо 2026 г.

Науката и иновациите трябва да имат по-силна практическа връзка с потребностите на земеделските производители.

 

ПО-ЕФЕКТИВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

 

Запазване на нетния доход на служителите във връзка с промяна на осигурителния модел през 2027 г.

Заложена е 5 % индексация на работните заплати за компенсиране на инфлацията и запазване на нетните доходи във връзка с промените в осигурителния модел.

Предвижда се оптимизация на административните структури към МЗХ и намаление с общо 757 щатни бройки. Административната реформа в сектора има за цел по-ефективно използване на публичния ресурс, намаляване на дублиращите се функции и пренасочване на средства към стратегически инвестиции и запазване на всички специфични такива.

 

Целта на административната реформа е по-ефективно използване на публичния ресурс, намаляване на дублиращите се функции и пренасочване на средства към стратегически инвестиции.

 

 

 

ПРИОРИТЕТИ В ДЕЙНОСТТА НА МЗХ

 

Възстановяване и модернизация на напоителната инфраструктура

 

Продължава изпълнението на 35 одобрени проекта, насочени към подобряване на достъпа до вода за напояване на допълнителни 400 000 дка.

Планираната средна потенциална икономия на вода по проектите е 54,7 %.
Очаква се повишаване на коефициента на полезно действие на съответната инфраструктура от 33 % на 67 % след рехабилитацията.

Одобрени са още 4 обекта за финансиране – два в клон „Марица“ и два в клон „Долен Дунав“.

 

Доходи, конкурентоспособност и устойчивост на стопанствата

 

Приоритет остава подкрепата за чувствителните сектори в растениевъдството и животновъдството.

В плана за дейностите до края на 2026 г. е заложено извънредно подпомагане по de minimis в размер на 42,6 млн. евро за преодоляване на временни затруднения.

Продължава прилагането на държавни помощи, включително за качеството на продукцията, развъдната дейност и хуманното отношение към животните.

Акцент се поставя върху подкрепата за семейните ферми и създаването на по-добри възможности за реализация на българската продукция.

Развиват се инструментите за управление на риска, включително механизмите за реакция при климатични бедствия и пазарни кризи.

 

Превенция на климатичните рискове


Друг важен приоритет е свързан с повишаване на устойчивостта на стопанствата спрямо климатичните постоянни рискове и превантивни дейности, свързани с неблагоприятните природни явления. Осигурени са средства за:

Градозащита чрез ракетен способ;

Градозащита чрез самолетен способ;

Разширяване на градозащитните зони, чрез алтернативни методи за борба с градушките.

 

Устойчиво управление на горите

 

Стабилизиране на финансовото и стопанското състояние на държавните горски предприятия.

Предприемане на мерки срещу съхненето на горските насаждения, особено в Североизточна България.

Подобряване на превенцията на горските пожари и координацията между институциите.

Стартиране на Национална горска инвентаризация като основа за по-ефективно управление и възстановяване на горските ресурси.

 

Рибарство и аквакултури

 

Защита на националните интереси на България при определяне на възможностите за риболов в Черно море.

Недопускане на необосновани допълнителни ограничения за българските риболовни оператори при спазване на принципите за устойчиво използване на ресурсите.

Засилване на мерките за опазване на рибните запаси, биоразнообразието и устойчивото управление на водните екосистеми.