Кристиян Шкварек: Детска градина за възрастни, или как превъзнесени инфантили си играят на „гражданско общество“
Включвам Евронюз, дискусия относно закона за българския език, „спорят“ Гого Лозанов от инициативния комитет на Андрей Гюров с Амелия Личева… от инициативния комитет на Андрей Гюров.
Чета новина: „антикорупционно“ НПО, оглавявано от човек от инициативния комитет на Андрей Гюров, връчва отличие за „разследваща журналистика“ на журналист от инициативния комитет на Андрей Гюров.
В друго студио пък „анализатор“ от инициативния комитет на Андрей Гюров, развява срещу опонента си уж независимо разследване с „фактчекинг“, направено от журналист, който е… от инициативния комитет на Андрей Гюров.
И всичките се правят, че не схващат какво всъщност правят. „Дискутират“ в ефир, сякаш не се познават. Раздават си един друг награди и отличия, „будители“, „журналисти“, „антикорупционери“, сякаш не са една и съща компания от партийни активисти. Всичко облечено със задължителен патос и помпозност.
Представете си как Костадинов някъде се позовава на „разследването на неутралния журналист… Петър Волгин“, сякаш не са се срещали. Ще ги спукат от подигравки.
Или как на официална церемония Томислав Дончев връчва наградата „Бойко Борисов“ на Росен Желязков. Цялата страна би се смяла на подобен цирк.
И въпреки това същият цирк реално се случва нонстоп пред очите ни, но тъй като клоуните в него са от „добрите сили“, всички се правим, че не е цирк. Че не си подават един на друг поръчани „разследвания“, които удобно да цитират. Че не се подпират взаимно с правилния „фактчекинг“ от уж неутрални организации. Че не си връчват сами на себе си призове и отличия, които после да цитират като признак за авторитет.
А всички останали стоим отстрани и се правим, че не забелязваме как в ъгъла на стаята едни превъзнесени инфантили си играят на „гражданско общество“, сменят си ролите, преобличат се, подават си играчки и наградки, като в някаква детска градина за възрастни.
