100 години от рождението на най-дългогодишния, изтъкнат и популярен младежки, партиен и държавен ръководител в Бургаска област

Автор: Максим Момчилов, член на СБЖ и СБП

Роден на 1 януари 1926 г. в Айтос, Николай Жишев - бившият първи секретар на Областния комитет на БКП, бе смятан за най-могъщия човек на Бургаска област до 1989 г., си отиде на 10 януари 2014 г. Влязъл в редиците на РМС през 1941 г. и на БКП през 1945 г., Жишев в продължение на 10 години заема отговорни длъжности в Младежкия съюз, след което почти 40 години е на ръководна партийна и държавна работа. Видяното и преживяното през тези години той отразява не само като лични спомени и впечатления, а преди всичко въз основа на автентични документи: партийни и правителствени решения, статистически отчети, доклади пред пленуми, сесии и конференции, речи и изказвания, публикувани в печата, или запазени в архиви, публикувани в мемоарната книга „С вълните на времето”.

Житейският път на Жишев преживява обновеният тогавашен Бургаски край, превърна се в крупен промишлен и аграрен район на страната, голям център на нефтохимията, транспорта и риболова, на вътрешния и международен туризъм.Жишев бе човек на съзиданието, ръководител с широк кръгозор, който умееше да откроява възловите проблеми и да създава организация за решаването им. Създаваше спокойна и творческа атмосфера, търпеливо изслушваше различните мнения, разказва съратникът Петър Пейков.Като се изключат годините, през които е отбивал военната си служба, и когато е бил министър, през останалото време, Жишев е живял и работил в Бургас и областта.

Петър Пейков (вляво) – последният секретар на Областния комитет на БКП -  Бургас – съратник на Николай Жишев, инициатор за издаването на книгата „Няма да бъде забравен”

Особено впечатляващи са промените му в икономиката. От изостанал в миналото предимно селскостопански район, Бургаски окръг достига първо място в страната по създавания национален доход на човек от населението и второ място по обема на произвежданата промишлена продукция.Благодарение на Жишев се формира  голям за мащабите на страната океански риболовен флот. Изгражда се съвременна материална база на международния туризъм. Жишев познаваше имената на стотици низови ръководители, работници и кооператори, дейци на науката и културата, допринесли с примера си за подема на родния край.Всичко това е описано в обемната книга „С вълните на времето”,публикувани на 682 страници.
                                                                                                                                                                            Жишев е отделял важно място за личното участие в делата на бургаския регион на ръководни дейци от центъра - членове на Политбюро, министри, ръководители на обществени организациии, като се започне от Тодор Живков и Станко Тодоров и се продължи с Тано Цолов и Гриша Филипов, Александър Лилов и Петър Младенов. Би трябвало  да се изтъкне и екипното мислене на Жишев като министър на снабдяването и държавните резерви и неговите съратници: Стоян Гюров, Борис Първулов, Георги Евгениев, Коста Керемедчиев, Евгений Трайков, Александър Димитров, Петър Статев.

Като оценява с добри думи активната им роля и оказваната помощ, той не спестява и критиката на морала, манталитета и поведението на някои от тях. Той проявяваше особени грижи за развитието на духовната сфера, към която имаше естествено влечение и по-широко мислене. Бургаските артисти, поети, художници и музиканти имаха своето завидно място в националната ни култура.                      

                                                                                                                                                             

Бургас бе един малък творчески оазис, в който можеше да се диша по-свободно и да се експериментира по-смело.В онези години това нямаше как да се случва без благословията и подкрепата на първия ръководител на окръга. Той обичаше да се среща с много наши и чуждестранни творци, чувстваше ги като свои близки и приятели, разказва съратникът Петър Пейков. .

Съратници и съмишлени на Николай Жишев са били : Иван Ружев,Деляна Чавдарова, Георги Йорданов, Димитър Георгиев, Тодор Стоянов, Никола Фотев, Иван Захариев, Гани Ганев, Маргарит Спиров, Конда Койчев, Константин Станчев,Манол Бонев, Георги Коточев, Иван Михов, Атанас Стойновски, Петър Богоев, Христо Карагьозов, Любомир Пантелеев, Тодор Костадинов, Лефтер Василев, Пейчо Рингов, Георги Луков, Цвета Хънкова, Ганчо Неделчев, Стоян Сейменлийски, Пенко Ганев, Тодорка Мурджева, Петър Богоев,Нончо Киров, Васил Григоров, Димитър Вангелов, Петко Арнаудов, Яни Николов, Лазар Янев, Колю Ников, Лазар Янев, Георги Калафатев. Заедно с редица други труженици в областта, те са превърнали Бургас в основен промишлен, транспортен и туристически център на страната, национален първенец по икономически принос и показатели, с модерно селско стопанство, конкуриращо се по добив на зърно от декар, с винарство, което носи славата на България по света, със съзвездие от морски курорти и бази за отдих и туризъм.

От хрониката за дейността и делото на Николай Жишев може да прочетете публикациите : „Достоен гражданин на Бургаския регион и на Република България” от проф.Станиш Бонев- зам.председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране, ”Изтъкнат политик, държавник и обаятелев човек” от проф. Йордан Зарчев, „Добра дума” от проф.Стоян Кралев-основател на хор „Родна песен”-Бургас, „Залагаше изключително много в земеделието” от проф.Иван Михов, Атанас Иванов- ексгенерален директор на „Полимерстрой и на ДСО „Булгарплод”, „С грижовност и за семействата на военните-о.з. ген.лейтенант Димитър Попов- командващ Втора българска армия, „Историята ще оцени по достойнство”-Ганчо Неделчев-ген.директор на ДСО „Нефтохим”-Бургас, „Опираше се на знанията на специалистите”- Лазар Янев-ген.директор на ДСО „Рибно стопанство”-Бургас, общо от 31 автори на семейството Жишеви, негови приятели, другари и съратници.

Всички градове в Бургаска област бяха близки на сърцето на Жишев.Бургас бе градът в който е израснал и се утвърдил като ръководител до последните си дни. Обичаше да се разхожда покрай морето и да се радва на преобразения му динамичен град.

           Младото семейство Николай и Денка Жишеви

Обичаше Созопол и Несебър и имаше другарски отношения с ръководителите им Стоян Недялков,Тодор Андреев, Тодор Костадинов и Васил Киров.Тогава председателят на БОК Иван Славков става посредник за приключване на вековното съперничество между Несебър и Созопол с мирен договор.Намерили в архива, че е започнала война, но никъде нямало документи, че е сключен мир. В свободното си време Жишев посети Лондон и почете паметника на Карл Маркс в Хайгейт, разгледа военновременния кабинет на премиера Уинстън Чърчил и паметника – музей  на Зигмунд Фройд през 1998 г. Жишев е присъствал и на най-голямата  демонстрация в Хайд парк против втората война в Залива, в която участваха над половин милиона души, отстоявайки леви идеи.

           Николай Жишев и Денка Жишева заедно със сина им Андрей и двете внучки Деница и Евгения пред паметника на Карл Маркс в Лондон – юли 1998 г.

Независимо от високите държавни и партийни постове, които е заемал, Николай Жишев винаги е проявявал самосъзнанието си на айтозлия.Ето какво пише той в мемоарната си книга „С вълните на времето”,събрана от 1992 до 2004 г.:

„На насрочените за 27.06.1971 г. избори за народни представители,съветници и съдебни заседатели моята кандидатура за народен представител и за окръжен съветник бе издигната от моите земляци в град Айтос. Първият мандат бях народен представител от Сунгурларе.

В същото време винаги съм изпитвал едно непреодолимо желание по-често да бъда в моя роден Айтос, да дишам неговия свеж въздух, да се срещам с моите приятели от младежките години.Затова с голяма радост приех предложението да се издигне кандидатурата ми за народен представител именно от Айтос.

При подготовката за изборите посетих всички квартали на града и околните селища.Проведохме срещи в промишлените предприятия и кооперативните стопанства.

Вечерта след изборния ден председателят на Общинската избирателна комисия ми връчи 2 удостоверения – за избирането ми за народен представител и за окръжен съветник. Предадена ми бе и папка с поръчения на избирателите”.

Можем да проследим и какво, и колко от поръченията на избирателите са изпълнени за мандата, а и след него.А ето какво заявява в словото си Николай Жишев след удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд” във връзка с 60 годишнината : „ …..На 1 януари 1945 г. бях приет с първия деветосептемврийски набор в партията на българските комуниисти.Своята първа революционна закалка получих в редовете на Айтоската партийна организация, която е един от най-старите боеви отряди на БКП в Бургаски окръг. ….Цели десетилетия Айтоската партийна организация водеше трудещите се в нашия роден град под своите бойни червени знамена.

В деня на своя юбилей искам да отправя думи на признателност към моите другари от Айтос и Айтоския край, където започна моят път на ремсист, комунист и човек, и да благодаря за сърдечните приветствия и пожелания, отправени от трудещите се на родния ми град”.

А ето какво пише проф. д-р на философските науки Минчо Минчев за животописа на Николай Жишев:

„Николай Жишев е стъпил здраво на онази почва, на която се разви неговото поколение – поколението, преживяло три главоломни исторически преобръщания.Но и което – въпреки това – в голямата си част остава вярна на идеалите на своята младост и на своята всеотдайност в служенето на трудовия народ”.

В това отнощение Жишев не прави изключение. Той казва своето мнение, и за положителното, и за отрицателното през онези трудни, но съзидателни години.Ако препрочетете „С вълните на времето” може да преценете, че разказаното от Жишев е за онова, което е видял и в което пряко е участвал. Между положителното и отрицателното, пишейки за миналото си , той е бил част от небесните сили, бил водещ ангел, но е паднал от небето, и изгубил своя ангелски статут.Да приключим и с последните редове от веруюто на Николай Жишев:

„Истината за нашето време, както за всеки един от нас, както и всяка една истина, е сложна, противоречива и невинаги очевидна.И най-накрая, да се върна към морето.Колко наивно е било преди дванадесет години да се вярва, че бурята ще отмине и ще настъпят слънчеви дни. Мъртвото вълнение продължава да ни държи в плена си дълго след като бурята премина.И въпреки това, има надежда…”

Една година  /в памет на Николай Жишев/

Смъртта затвори последния лист точно преди година. От живота на един идеалист,

влюбен в своята Родина.

Не го упреквайте,че би непримирим,

безсънни нощи той изкарваше. Сега ни е тука необходим,

защото просто много вярваше.

За нищо не му се сърдете,

че в очите истини изричаше. Като него мъничко бъдете, той България обичаше.

На децата му сега, в лицата

чертите негови се скрили.

Той живее им в сърцата и това ни дава много сили.

Стъпил бе здраво на стремето по строежите огромни.

Удържа „Вълните на времето”! Нека за него да си спомним!

09.01.2015 г.                                Иван ИВАНОВ

_____________________________________________________________________ ____

* Николай Андреев Жишев е роден на 01.01.1926 в Айтос, Бургаска област.Член е на РМС от м. февруари 1941, на БКП - от 1 януари 1945. Участник е в антифашистката съпротива и в младежкото революционно движение.След 9 септември 1944 е младежки деятел на РМС и ДСНМ. Избиран е за завеждащ отдел и за първи секретар на Околийския комитет на РМС и за председател на Околийския комитет на ДСНМ в Айтос.

По-късно е председател на Окръжния комитет на ДСНМ в Бургас. Завършил е висшата партийна школа при ЦК на КПСС в Москва. От 1951 заема отговорни длъжности в партийния и държавния апарат в Бургас: първи секретар на Околийския комитет на БКП и секретар на Окръжния комитет на БКП от 1953. Избиран е и за председател на Окръжния народен съвет. Председател на Българо-либийската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

През периода 1966-1990 г. е член на ЦК на БКП (кандидат-член е от VIII конгрес на БКП - 1962 г.), член на Държавния съвет (1981-1990). От 1965 до 1971 е първи секретар на Окръжния комитет на БКП. От 1971 г. е министър на снабдяването и държавните резерви, а от 1976 отново е първи секретар на Окръжния комитет, а по-късно първи секретар на Областния комитет на БКП в Бургас след обединяване на Бургаски, Сливенски и Ямболски окръзи до пенсионирането си.

Има висше образование - политолог. Герой е на социалистическия труд. Награден е с два ордена "Георги Димитров", с орден "13 века България" и други български у чуждестранни ордени и медали. През 1990 е предложен за изключване от БСП, но Общопартийната контролна комисия на БСП отхвърля предложението и потвърждава членството му в БСП с решение на 27.04.1991.

Излиза в пенсия. От 1997 до 2006 г. членува в БКП "Георги Димитров", а по-късно - в Партията на българските комунисти. Пише мемоарна книга "С вълните на времето"-2006. Умира на 10.01.2014 в Бургас.