Днес разбрах, че бившият министър на отбраната Тодор Тагарев си е измил ръцете с мен, във връзка с опита му да продаде няколко апетитни имоти на територията на Столична община. По тази линия искам да стане ясно следното:

Действително през февруари 2023 г. съм подписал „План-график на имоти с отпаднала необходимост за Министерство на отбраната, предвидени за осъществяване на разпоредителни действия през 2023 година”. Както и г-н Тагарев пише – такива план-графици се подготвят и след това подписват от министъра на отбраната в началото на всяка година. Аз ще добавя, че това се прави на база вътрешни правила приети преди повече от десетилетие и обновени няколко пъти, последно през 2021 г.

Обаче трябва да е пределно ясно едно – това че един имот е включен в този план-график, не значи че той трябва непременно да бъде продаден! Това решение е изцяло прерогатив на министъра на отбраната. Точно такова решение е взел г-н Тагарев през есента на 2023 г. и всякакво оправдаване с мен е повече от нелепо.

Два от имотите, които г-н Тагарев опита да продаде през есента на 2023 г., са неизменно в план-графиците съответно от 2015 и 2016 г., трети е там от 2020 г., но именно г-н Тагарев реши, че е време за тяхната продажба.

Струва ми се, че въпросите, които г-н Христо Гаджев задава по отношение това, защо точно тези имоти бяха пуснати за продажба и защо точно преди местните избори, са напълно релевантни. Народът го е казал – риба се лови в мътна вода.

Искам да обърна внимание и на още нещо. През юли 2023 г. кабинета „Денков” прие „Програма за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г.”. В областта на отбраната в нея бяха заложени 30 цели, сред които и точка 9.2.2, която предвиждаше създаване на пътна карта за управление и разпореждане с имоти с отпаднала необходимост. Срокът на тази цел бе ноември 2023 г.

Такава пътна карта не бе изготвена и приета, нито през ноември 2023 г., нито до края на т.нар. „Сглобка”. Разбира се, това не попречи на г-н Тагарев многократно да се хвали, че е изпълнил всичките си задачи, като министър на отбраната... Това не е първата, няма да е и последната неистина, която той изрича.

В заключение, искам да отбележа, че според мен ударното разпродаване на държавни имоти не е най-доброто решение за тях. Особено що се касае до имотите на МО. Усложнената среда за сигурност ни задължава да погледнем към тези обекти със свеж поглед и да отговорим честно на въпроса, дали в момента те са в графа „отпаднала необходимост”.