10 февруари — Ден в памет на Александър Сергеевич Пушкин.

На 10 февруари в Русия се отбелязва Денят в памет на Александър Сергеевич Пушкин – дата, посветена на годишнината от смъртта на великия поет. Тъй като той умира през 1837 г., то през 2026 г. се навършват 189 години от трагичното събитие.

Пушкин умира на 37-годишна възраст след смъртоносно раняване в дуел. Два дни преди да загуби живота си се състои знаменитият дуел между Пушкин и французина Жорж Дантес. През далечната 1837г. Пушкин е затънал в дългове, докато според слуховете жена му Наталия Гончарова е замесена в скандална любовна връзка. Александър Пушкин получава анонимно писмо, в което поетът бил обявен за „рогоносец“, с намеци за далеч не платонична връзка между съпругата му Наталия Гончарова и любимеца на бомонда Дантес. Почти веднага, през ноември 1836 г., поетът предизвиква Дантес на дуел. Но тогава двубоят не се състои – французинът, който е добре приет в дома на Пушкини, обявява предложение за женитба към сестрата на Наталия – Екатерина Гончарова – и нейното съгласие.

И все пак публичните намеци на фона на честите посещения на Дантес в дома на Пушкин и неговото поведение само засилвали клюките в светските среди. В крайна сметка търпението на поета се изчерпало – на 26 януари 1837 г. той изпратил писмо до барон Хекерен. Поетът считал холандския дипломат барон Луи ван Хекерен, който по това време е бил извънреден пратеник и пълномощен министър в императорския двор в Санкт Петербург за покровител на французина Дантес. В писмото Пушкин нарекъл осиновения му син „мошеник и подлец“. В същия ден Пушкин получил писмен отговор – дипломатът съобщавал, че Дантес го предизвиква на дуел.

По време на дуела са ранени и двамата. Пушкин обаче смъртоносно. Той паднал, но все пак намерил сили да се повдигне и да произведе ответен изстрел. Французинът бил ранен в ръката, с която прикривал гърдите си. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно случайно. Поетът се цели дълго време в своя опонент, но накрая Дантес изгубва търпение и стреля пръв. Вместо да уцели Пушкин в крака, както по-късно твърди, че е било планирано, Дантес уцелва Пушкин в корема, което се оказва фатална грешка. Пушкин умира два дни по-късно.

В онези години правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин. По тази причина ограничава достъпа до него и тялото му е пренесено тайно в имението на майка му. До него са били неговите близки и приятели, включително съпругата му Наталия Гончарова. Пушкин е бил в пълно съзнание, сбогувал се е със семейството си и е привеждал в ред личните си дела.

Погребението на поета е преминало без широка публичност по разпореждане на властите. Тялото на Пушкин е пренесено в Псковска губерния и погребано на територията на Светогорския манастир, недалеч от родовото имение Михайловское. Поетът е погребан до майка си – Надежда Осиповна.

Руската интелигенция била шокирана от неочакваната смърт на големия поет. В Германия и Франция, вестниците няколко дни пишели подробности за трагичната кончина на големия руски поэт.

Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Редица неговите произведения са описвани от критиците като шедьоври. Творчеството му се превръща и основа за много музикални произведения. Такива са например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ и „Борис Годунов“ на Мусоргски. Много от творбите му са екранизирани. Точният брой на произведенията на Александър Сергеевич все още предизвиква спорове сред изследователите. Според една от най-популярните версии Пушкин е създал около 430 завършени произведения, включително стихотворения, поеми, проза, драматични текстове и приказки. В някои източници обаче се посочва друга цифра — над 800 творби, ако се вземат предвид всички стихотворения, чернови и фрагменти, както и кратки текстове, които не са включени в каноничните събрани съчинения.

Александър Сергеевич Пушкин (1799–1837)

Обичах Ви

Обичах Ви. И още дълго може

любов да тлее в моята душа,

но нека вече тя не Ви тревожи.

Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда,

ту плах роб, ту ревнивец несравним.

Дано с такава искреност и нежност,

дай Боже, Ви обикне друг любим…

Александър Сергеевич Пушкин