Използваме технологиите не за да освободим времето на българския работник и да подобрим стандарта му на живот, а за да оптимизираме разходите на шепа хора и да увеличим неравенствата

Преди близо век един австрийски икономист на име Йозеф Шумпетер написа нещо интересно. Той го нарече „Творческо разрушение“ (Creative Destruction). Според него, капитализмът не е кротка река, която тече по план. Той е взрив. Той е индустриална мутация. За да се роди новото, старото трябва безмилостно да бъде заличено.

Когато Хенри Форд пуска поточната линия, той не просто прави кола. Той убива поминъка на хиляди коняри, сарачи и производители на карети. Когато дигиталната фотография се появи, гигантът Kodak, който хранеше цели градове, изчезна за секунди. Днес изкуственият интелект прави същото с преводачи, дизайнери и кол-центрове.

Какво се случва, обаче, когато това „творческо разрушение“ се сблъска с българската реалност? У нас иновациите често идват не като творчество, а като чиста проба разруха за обикновения човек. На хартия икономиката ни расте, дигитализираме се. Но на практика?

Прогресът у нас има странен навик, той автоматизира процесите, но не вдига заплатите. Напротив, използва се като плашило. „Работи за тези пари, защото утре вместо теб идва софтуер“. Използваме технологиите не за да освободим времето на българския работник и да подобрим стандарта му на живот, а за да оптимизираме разходите на шепа хора и да увеличим неравенствата. Капиталът става все по-дигитален и мобилен, а трудът на българина остава притиснат на дъното на европейските статистики.

Шумпетер казва, че предприемачът е двигателят, защото поема риск. В България обаче твърде често рискът се национализира, а печалбите се приватизират. Големият иновативен прогрес у нас се свежда до това как да вземем едни милиони по Плана за възстановяване и устойчивост, да ги превърнем в презентации и софтуерни лицензи, докато реалното производство го няма никакво, а работещите бедни стават все повече.

Истинският прогрес не е в това да заменим човека с алгоритъм. Истинският макроикономически успех е тогава, когато технологичният скок доведе до скок в покупателната способност. Ако една иновация не може да осигури на българското семейство по-топъл дом, по-качествена храна и сигурност за децата му, тогава тя не е иновация. Тя е просто нова, по-лъскава форма на експлоатация.