Наричат го „икономически прогрес“, но ако прогресът означава работещият човек да не може да си позволи собствения си покрив, значи някъде сме объркали дефиницията, написа синдикалистът от КНСБ и преподавател в УНСС

Ако утре събудим Джон Мейнард Кейнс и Томас Джеферсън и ги разходим по „Жълтите павета“, и двамата ще получат инфаркт. Едновременно. Кейнс ще види, че държавата вече не управлява кризите, тя ги менажира като лош домоуправител, който събира пари за асансьор, докато покривът пада върху главите на хората. Ще види хора с две висши образования, които скролват в захлас в петминутна почивка, докато инфлацията изяжда обяда им преди още да са го сдъвкали.

Джеферсън пък ще потърси свободната воля на гражданина, но ще намери хора, които са заменили оковите на феодализма с 30-годишна ипотека и правото да избират между три марки паста за зъби. Той ще види, че модерната демокрация не се ражда в дебати, а се купува на килограм в социалните мрежи с бюджети за таргетиране.

Живеем в абсурд. Светът ни убеждава, че сме по-свързани от всякога, докато самотата е най-печелившият бизнес. Убеждават ни, че пазарът е свободен, докато три корпорации притежават всичко, от семената в земята до алгоритъма, който ви показва този пост. Наричат го „икономически прогрес“, но ако прогресът означава работещият човек да не може да си позволи собствения си покрив, значи някъде сме объркали дефиницията.