Никой не може да се спаси поединично в болно общество. Когато икономическият модел е изграден върху това да целуваш ръката на началника и да се надяваш капанът да щракне върху другия, ти вече си в менюто, написа в своя позиция синдикалистът от КНСБ и преподавател в УНСС

Веднъж мишката видяла, че стопанинът на къщата е заложил капан за мишки. Уплашена, тя изтичала на двора и потърсила помощ. Разказала на кокошката, овцата и на кравата. Всички те обаче казали „Това си е твой проблем, нас капани не ни ловят.“. Малко по-късно в капана се хванала отровна змия. В тъмното тя ухапала жената на фермера. За да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. Болестта обаче се влошила. За да нахранят роднините, дошли да навестят болната, заклали овцата. Накрая жената починала. И за да нахранят гостите на погребението, заклали и кравата. Мишката гледала всичко това и си мислела за нещата, които уж „не засягаха никого другиго“.
Живеем в общество от кокошки, овце и крави, които са убедени, че капанът на съседа е просто „лош късмет“ или „негов личен проблем“. Когато инфлацията изяде доходите на най-бедните, когато МРЗ не стига за хляб и лекарства, хората често вдигат рамене „Е, да са учили повече“, „Това засяга само неквалифицираните“, „Мен това не ме бърка, аз си имам кариера/бизнес/спестявания“. Това е най-голямата икономическа илюзия на нашия век. Икономиката не е сбор от изолирани кутийки. Тя е екосистема.
Когато оставиш учителите и медицинските сестри на мизерни заплати, ти си мислиш, че това е „техен проблем“. Докато един ден не се окаже, че няма кой да лекува детето ти или да го научи да чете. Капанът се затваря. Когато си затваряш очите, че работещите хора в провинцията изнемогват под натиска на цените и лошото отношение, ти си мислиш, че в София в климатизирания ти офис си защитен. Но утре липсата на покупателна способност свива пазара, бизнесът ти затваря и ти се превръщаш в част от менюто на масата на която до вчера си стоял.
Никой не може да се спаси поединично в болно общество. Когато икономическият модел е изграден върху това да целуваш ръката на началника и да се надяваш капанът да щракне върху другия, ти вече си в менюто. Въпрос на време е змията да изпълзи. Следващият път, когато видите неправда, лошо отношение или икономически абсурд, който „не ви засяга директно“, спомнете си за кравата. Тя също си мислеше, че капанът е само за мишки.
Вие бяхте ли в ролята на мишката, която предупреждава, докато останалите прости си мълчат?