България направи нещо много смело. Тя отказа да бъде пешка в чужда шахматна партия. Независимостта не ни беше подарена. Тя беше извоювана с дързост, с политически гений и с риск да загубим всичко

Ами ако Наполеон бе победил? Ами ако Хитлер бе спечелил? В крайна сметка, никой не пита победителя дали е говорил истината, а учебниците винаги се пишат от тези, които са оцелели последни на бойното поле. Днес живеем в свят, управляван от лидери, които никога не са виждали голяма война. Хора, отраснали в охолство, които често изглеждат безпомощни пред сложността на съвременните геополитически трусове.
Реалността на международната сцена е цинична. Но точно в този цинизъм блести нашият 22 септември. Преди точно 118 години, на този ден през 1908 г., в старата столица Велико Търново, България направи нещо много смело. Тя отказа да бъде пешка в чужда шахматна партия. Независимостта не ни беше подарена. Тя беше извоювана с дързост, с политически гений и с риск да загубим всичко.
Защо това е важно днес? Защото независимостта не е паметник от миналото, а ежедневен избор. Тя не е просто суверенитет на хартия или граница на картата. Тя е правото сами да определяме цената на труда си, сами да защитаваме хората си и да не превиваме гръб пред икономически или чужди диктати, без значение откъде идват те.
Независима е онази държава, която има смелостта да постави собствения си народ на първо място, когато светът около нея се тресе. Историята може и да се пише от победителите, но бъдещето се пише от независимите. Честит празник!